Водолазно училище

СЛЕД ПРОДЪЛЖИТЕЛНА СУША.

Реших да напиша моите общи напътствия към тези от вас, които за дълъг период от време не са практикували водолазни спускания, защото такива препоръки са необходими за по-бързото навлизане в адекватна водолазна готовност, особено при непосредствено участие във водолазни пътувания с туристическа цел и за развлечение. Подтик за това писание получих наскоро, след като една водолазна възпитаничка на VODASPORT, чието име няма да скрия, защото е забележителна млада, красива и много умна дама с добро сърце, която заслужава да бъде известна със своите личностни качества.

Olga_Should I

Олга ми се обади по телефона в средата на зимата, за да сподели с мен намерението си да пътува до екзотични морски ширини, където, по всяка вероятност, ще пожелае да направи едно или повече водолазни спускания. Звучеше леко притеснена, защото от завършването на своя водолазен курс във VODASPORT през лятото на 2009 година не беше участвала във водолазни гмуркания. Аз, на свой ред, също се стъписах, тъй като толкова продължителна индивидуална неактивност в нашето спортно занимание изисква от водолаза да предприеме определени опреснителни, практически занимания в контролирана среда, под надзора на водолазен инструктор, преди да се спусне в открити морски води, при това в компанията на непознати хора и в напълно неизвестна подводна обстановка. Предвид обстоятелството, че Олга ме потърси за съвет и напътствия в последния момент, преди своето пътуване, не намерих друго решение в създадената ситуация, освен да се опитам да обобщя най-важните аспекти, с които тя трябваше задължително да се съобрази при тази нейна дръзка авантюра. Тези същите ще предам и на вас, читателите, за да ви бъдат полезни, ако попаднете в подобна ситуация.

Най-напред трябва да откриете своя водолазен сертификат или да поискате on-line удостоверение от асоцията, която ви го е издала. Повечето такива предлагат услугата. В PADI (Professional Association of Diving Instructors) ще реагират в рамките на часове от работния ден. Като последна алтернатива, можете да си подготвите картонче с вашето име, презиме и фамилия, написани четливо с латински букви, както и датата ви на раждане, което ще предадете на местния водолазен оператор, за да провери по служебен път вашата водолазна квалификация. Като втора стъпка, ви препоръчвам да отделите време за видео сърфиране в YouTube, за да си припомните елементите на водолазната екипировка, техниката на подводно плуване и правилното позициониране на водолаза под водата. Разбира се, тези критерии са условни, защото зависят от съдържателното качество на видео материалите, които ще си изберете. Във всички случаи, такава визуална референция ще ви бъде в помощ на избледнелите спомени за отдавнашната ви водолазна практика. След това е препоръчително да си набавите подходящо лично облекло, което ще можете да облечете по време на водолазните ви спускания, защото в тропическите морски дестинации (най-желаните по презумция) не се предлага водолазно облекло или ако има такова, срещу допълнителна наемна такса, то същото вероятно ще бъде твърде зле поддържано, а кожните заболявания са много упорити и трудно се лекуват. Тънка блуза с дълги ръкави, подходяща за водни спортове и удобни шорти  до коленете ще бъдат достатъчно функционални за тази цел. Дългата коса също трябва да е здраво вързана под водата. Ако имате своя водолазна маска, непременно я вземете по време на водолазното ви пътуване, но трябва да я подготвите за употреба.

След като пристигнете на вашето място за морски отдих и се запознаете с организираната програма за провеждането на развлекателните водолазни спускания, непременно си отделете достатъчно време за сън, преди да излезете на море. На борда на плавателния съд вероятно ще попаднете в голяма група от хора с различни водолазни способности и опит, но това не бива да ви смущава прекалено. По-важно е да обърнете внимание на предложената ви водолазна екипировка, защото от нейната селекция зависи вашия комфорт под водата. Уверете се, че стабилизиращото яке (BCD) е подходящо по размер за вас, защото ако ви е широко, много ще смущава позиционирането ви под водата. Убедете се, че LP инфлаторът на стабилизатора функционира сигурно и че механизмите му за пълнене и изпразване на якето с въздух са изправни. Поради лошата поддръжка на наемното водолазно оборудване, която за съжаление е доста разпространена практика в много водолазни центрове по света, съществува твърде голяма вероятност да бъдете оборудвани със стабилизатор, който нежелателно може да се изпълни с въздух под водата, а това би застрашило вашата безопасност. Проверете и водолазния дихателен регулатор, но не само в отворено положение за подаване на въздух. Затворете вентилния кран на водолазната бутилка, с монтиран върху него регулатор, и опитайте да вдишате последователно от двете втори степени – основната и резервната. Желаният резултат от тази проверка трябва да бъде пълно вакуумно съпротивление, който ще ви увери, че мембраните на вторите степени са здрави и няма предпоставки за протичане на вода в тях. Проверете целостта на захапките и здравината на шланговете на регулатора. Погледнете и показанията на манометъра за високо налягане, но не претендирайте, освен ако същото е по-малко от 180 bars/2700 psi. Ще имате достатъчно запас от въздух за стандартен по времетраене (30/35 min) и дългочина (24/25 m/max) подводен профил на организирани смесени, водолазни групи. Пробвайте и размера на предоставните ви плавници, ако са от типа „пантоф“ – full pocket foot. Леко разхлабените около ходилата на краката ви плавници са за предпочитане от пристегнатите, за да избегнете неприятните изтръпвания и схващания на тези крайници под водата. Накрая, но не по значение, проверете и количеството на баластните тежести, което ви се предлага от подводния водач или инструктор. Този елемент от водолазното оборудване оказва най-голямо влияние във всички направления на едно водолазно спускане. Освен това предизвиква недоумение в неопитните водолази и притеснение да изразят мнението си по въпроса, затова е особено важно да извършите правилна проверка за вашата плаваемост веднага след приводняването ви и преди фактическото начало на водолазното спускане. По време на тази проверка се придържайте максимално близо до плавателния съд и за целта използвайте плаващата въжена линия, която се осигурява от екипажа и се привързва към кърмата на кораба за удобство на водолазите. Ще си позволя да ви напомня важните аспекти от теста за плаваемост.

1/ Трябва да бъдете с поставена на лицето маска и да дишате равномерно от водолазния регулатор, което е първо и задължително условие.

2/ Застанете във водата неподвижно във вертикално положение на тялото с кръстосани в глезените крака, за да елиминирате неволните движения с плавниците.

3/ Вдигнете с лявата си ръка инфлатора на стабилизатора и натиснете продължително бутона за изпускане на въздух, който е по-голям от двата налични и често е оцветен забележимо, като изчакате да се прояви ефекта от това ваше действие. С дясната ви ръка трябва да останете хванати за плаващата линия зад борда на кораба, за да не се отдалечите на разстояние от водолазната платформа или трапа (стълбата).

Много е важно да запомните, че когато извършвате проверката за вашата плаваемост, основният критерий, въз основа на който трябва да определите подходящото количество баластни тежести не е дълбочината на първоначалното ви потъване, а динамиката в скоростта на същото. Ако тежестите ви са недостатъчни, лицето ви ще остане на повърхността на водата и след като изпразните въздуха от стабилизиращото яке. В случай, че главата ви бързо потъне под водата и почувствате осезателно увличане на тялото ви надолу, то следователно носите прекалено много баласт към оборудването си. Тези двете крайности са повече от нежелателни и не трябва да се допускат, защото ще провалят водолазното ви спускане, тъй като много негативно ще се отразят на позиционирането ви под водата и техниката ви на плуване. Лошото балансиране ще повлияе на ритъма ви на дишане и поради това ще имате твърде завишена консумация на дихателен газ, която пък значително ще съкрати времето на подводния ви престой. Знам, че на практика тази предварителна проверка на плаваемоста затруднява неопитните водолази, но това обстоятелство по никакъв начин не изменя необходимостта от нейното прецизно извършване. За приемлив компромис, при колебание от ваша страна, се счита да бъдете „малко тежко“ балансирани, отколкото обратното, защото това състояние се компенсира по-лесно под водата и не представлява директна заплаха за вашата безопасност.

Друг важен момент е предварителния инструктаж, който предшествува водолазното спускане, защото чрез него се съобщават полезни за вас сведения, включително и бърз преглед на подводните сигнали за комуникация, които варират в своите разновидности. Специално внимание обърнете на тези, свързани с остатъчния запас от въздух и запомнете, че вашият подводен водач би искал да бъде информиран когато достигнете ½ от първоначалното му количество и след това при 1/3 от същия. Знаците за тези показатели са първостепенни. По време на самото водолазно спускане плувайте бавно и ритмично без излишни отклонения встрани, като се стараете да поддържате по-малка дълбочина от тази на вашия водач, защото така ще редуцирате  консумацията си на въздух. Не изоставайте от групата и дръжте очите си отворени за малките обитатели на океана, защото именно те остават незабелязани. Ако в маската ви проникне вода, което може да се случи по различни причини (прекалено стегната прашка, затисната под периферията коса, неправилна позиция върху лицето, перманентно издишане на въздух през носа и т.н.), не се поддавайте на притеснение, а съхранете ритмичното си дишане през устата и изчистете водата по най-лесния начин – задръжте с ръка горния ръб на маската притиснат към челото ви и смело издишайте кратко през носа. Така ще елиминирате това неудобство.

Общото времетраене на водолазното спускане се определя предварително и много рядко се допускат изключения, особено при разнородни по водолазен състав групи, така че не се опитвайте да си „откраднете“ допълнително такова. Не забравяйте, че бавната скорост на изплуване и кратковременната спирка на 5m дълбочина са най-важни за вашата безопасност.

Olga_I did

И така, моята Оля, замина на своето екзотично водолазно пътуване след кратък, но интензивен телефонен briefing със своя инструктор, като го остави в мълчаливо напрежение за нейното включване във водолазно спускане след седемгодишна пауза от края на обучението й във VODASPORT. А какво побърза развълнувано да сподели с мен от своите последващи впечатления…ще запазя в тайна.

Автор: Николай Митев, 03.03.2017

ИНЦИДЕНТЪТ

Ще ви разкажа какво ми се случи на двадесет и осми февруари през две хиляди и петнадесета година, когато за пореден път изпълнявах задълженията си на старши водолазен инструктор и капитан на моторна водолазна яхта по силата на временен трудов договор, сключен между мен и крупна туристическа компания на Гранд Кайман, Кайманови острови. Това беше седмият подред зимен сезон, през който работех в Карибско море и вече имах изградена солидна репутация сред местната професионална гилдия и пред моя краткосрочен работодател RSL (нарочно съкращавам наименованието на компанията). Работните ми задължения включваха, както рутинни обязаности, така и ролята на заместник на ръководителя на водолазния център Р. Nick_wheeldeckПрез сезона управлявах няколко различни по вид и тонаж плавателни съдове, според характера на морските турове и броя на пасажерите на борда, които понякога достигаха петдесет. В този съботен ден не беше планирано да бъда на работа, но аз по силата на дългогодишно изградения си навик се събудих рано и излязох за колоездачна тренировка към четири часа сутринта. Гранд Кайман е прекрасно място за спорт, заради равномерната денонощна температура, мекия тропичен климат и равнинния терен. Пътищата са покрити с хубави асфалтови настилки и са много подходящи за шосейно колоездене, което е моята спортна страст. Върнах се от тренировка към шест и тридесет и проверих мобилния си телефон за входящи съобщения. Р. ми беше изпратил запитване дали бих могъл да отида на работа в почивния си ден, защото се беше появил извънреден крайбрежен, морски тур, в който се очакваше да участват петдесет души германски туристи от AIDA. Върнах му кратък утвърдителен отговор и бързо започнах да се подготвям да изляза отново. Някъде към седем и петнадесет успях да пристигна в базата на водолазния център в Джордж Таун и заключих „пистата“ (моя прекрасен велосипед със зацепено движение ), след което скочих в топлата прегръдка (28°С) на Карибско море и заплувах към котвената стоянка на The G. – четиринадесет футов еднопалубен тримаран, с който беше предвидено да се проведе въпросната морска разходка. Според законите на Каймановите острови, всички туристически плавателни съдове трябва да домуват навътре в морето, привързани на специално предназначени и маркирани за целта шамандури, за които фирмите-собственици на корабите плащат солидни годишни такси на държавата. След десетминутно интензивно плуване в морето, аз достигнах до The G. и се качих на борда, за да го потготвя за отвързване и напускане на лодкостоянката. Малко по-късно вече се бях отправил към пристана на водолазния център и някъде към седем и четиридесет самостоятелно привързах тримарана, за да започна рутинна проверка на плавателния съд. Предишния ден бях използвал The G. за провеждането на водолазни спускания, така че бях оставил моторната яхта напълно готова за ново плаване, но капитанските ми задължения включваха повторна проверка на всички системи на кораба и аз прилежно се заех с това, като вписвах забележките си в бордовия дненик. Разполагах с твърде кратко време до пристигането на пасажерите и бързах да приключа с подготовката, според заварените обстоятелства. Този тримаран има два бензинови извънбордови двигателя, монтирани съответно на лява и дясна бордова секция, които се управляват хидравлично. Като последна стъпка от подготовката на съда за плаване, аз започнах да „тримирам“ двата двигателя, като изведох винтовете по-близо до повърхността, защото трябваше да изляза от пристана на заден ход, преминавайки през коралови плитчини. Докато извършвах тази процедура, погледнах през рамо от мостика, за да се уверя, че винтовете са успоредни в една равнина, когато забелязах крен към дясната кърмова секция. До този момент не бях го усетил, защото тримаранът има голяма плаваемост със значителен запас на товароносимост. Опитах се бързо наум да прехвърля каква би могла да бъде най-вероятната причина за такова наводняване на десния борд , защото трюмните помпи бяха включени на автоматичен режим и имаха дебит, достатъчен за да поддържа секцийте сухи в аварийни обстоятелства. Още повече, че в края на предходния ден не бях забелязал критично покачване на нивото на трюмните води. Конструкцията на тримарана е била съобразена основно с това да може да поема максимален брой пасажери, за дадената палубна площ, а не да има добри мореходни характеристики. Galeon_boatНие използвахме този плавателен съд предимно за морски крайбрежни разходки или за шнорхелинг, защото има плитко газене и носови трап. Тези особености ни позволяваха да дебаркираме на пясъчен бряг, за по-голямо удобство при трансфера на пасажерите. Двата извънбордови двигателя бяха достатъчно мощни, за да извеждат кораба на глисаж при пълен товарен капацитет в спокойни морски води, но лошата му обтекаема форма и обширната правоъгълна палубна платформа причиняваха вибрации от кавитирането на двигателите, достатъчни за да отварят тесни процепи между подводните секции и дека, през които постоянно проникваше морска вода в трюмовете. Въпреки този недостатък, тримаранът плаваше сигурно и не причиняваше неудобство на екипажа. През онази съботна сутрин аз не разполагах с никакво време, за да намеря отговор на въпроса, какво е причинило такова значително наводняване на дясната секция на кораба и цялото ми съзнание беше заето от мисълта в търсене на решение за най-правилното действие при така заварените обстоятелства. Между- временно Р. също пристигна в базата и веднага дойде при мен на борда, за да се опита да ми съдейства. И двамата бяхме силно притеснени от малкото време, което ни оставаше преди пристигането на пасажерите. Не разполагахме с друг подобен на The G. плавателен съд, за да го заместим, а Р. не искаше да отмени тура, заради голямата неустойка, която трябваше да се плати при отказ на услугата на круизната компания AIDA. След кратък диалог по между ни, Р. ми заповяда да вляза в трюма на тримарана и да свържа водоотводните шлангове на повредената помпа с тези на работещата такава в средната секция и да прехвърля захранващите кабели. Без да губя време в излишни възражения (навик от казармата), аз съблякох униформената си фланелка и се спуснах в тясното трюмно пространство през кърмовия люк, за да изпълня нареждането. Единствения начин за придвижване в отсека е чрез „патешко ходене“, защото диаметърът на тръбата е около сто и десет сантиметра. Внимателно се добрах до нейната крайна част, за да достигна до електрическия панел на десния двигател. Докато пристъпвах, клекнал и потънал в трюмните води до кръста, аз усещах неприятната миризма от примеса между водата и петролните деривати, но бензиновите пари ми убягнаха, може би защото бях притеснен от бързане. The G. има четири горивни резервоара, всеки с вместимост около сто и двадесет галона, които са разположени по два на всеки борд. В последствие си спомних, че в края на предходния на инцидента ден, аз заредих тримарана с гориво и тогава ми направи впечатление, че не можах да напълня до края четвърти резервоар, който се намира близо до кърмата на дясната секция, но отдадох това обстоятелство на изчерпването на полагаемия лимит от горивозарядния автомобил. Всъщност причината е била съвсем друга – пукнатина в основата на гърловината на резервоара, която е причинила излив на бензин в трюма. И така, аз се придвижих на „патешко ходене“ до края на секцията, където се намира трюмната помпа и електрическия панел. Понеже не виждах почти нищо в тъмното и тясно пространство, аз свързах водоотводните шлангове без да гледам (те и без това са потопени във водата) и след това развих клемите на захранващите токови кабели на помпата. По-късно осъзнах, че това е било напълно излишно действие, тъй като помпата е изгоряла и няма никакво значение, какво ще се направи със силовите кабели, но тогава изпълнявах заповед и бързах. При издърпването на двата кабела от закрепващите ги болтове се образува искра и бензиновите пари, с които беше наситено трюмното пространство се възпламениха срещу лицето ми. Никога няма да забравя този кратък момент, защото тогава все едно, че видях сатаната в огнен образ, който се опита да ме погълне, издавайки страшен и супресиран звук „Вууф“. Веднага почуствах огъня върху цялото си тяло. Още в първия миг наведох надолу главата си и започнах панически да вървя назад, препъвайки се в конструктивните прегради по пода на трюма, докато достигнах до кърмовия люк. Само чудо ме доведе до този спасителен отвор, през който успях да се провра и блъскайки силно с лакти по палубния дек (по-късно разбрах, че съм ги счупил и двата) и ритайки по хлъзгавото дъно на трюма (така съм си отрязал част от лявата пета), успях да се прехвърля през борда и да падна в морето. В този момент чух гласовете на моите колеги на брега, които крещяха „Ник гори, Ник гори!“ Някои от водолазните инструктори скочиха във водата и единият от тях, който е дългогодишен мой приятел, доплува пръв до мен и ме пое в спасителна хватка, за да ми помогне да достигна до бетонния слип на пристана, откъдето и двамата изпълзяхме на ръце и колене от водата. Аз все още бях в съзнание, въпреки тежките наранявания по тялото ми, защото нивото на адреналина в сърцето ми е било много високо. Дори успях сам да се изправя на крака и да огледам торса си. Думите не ми достигат, за да ви опиша ужаса, които изпитах от гледката на поразените ми тъкани. Кожата ми се беше свлякла цялата до глезените и мускулите ми се виждаха оголени, а кръв се стичаше навсякъде около мен. Усещах, че съм близо до припадък и повтарях един въпрос към моя приятел – „Блеър, кажи ми как изглежда лицето ми?“ Първоначално той ми отговори положително, но аз забелязах, че избягва да ме погледне, затова настоявах отново да получа отговор, докато не срещнах погледа му вперен в моя и изпълнен със съжаление. Тогава той ми подтвърди, че върху лицето ми няма тежки изгаряния от огъня. Междувременно чухме сирената на пристигащия автомобил на „Спешна помощ“, който спря на пристана, а екипа от двама парамедици трескаво извадиха носилката за да ме поемат. Това беше последния момент, който си спомням от това драматично за мен събитие, преди да изгубя съзнание и да изпадна в кома. По-късно, след около двадесет часа престой в болницата на Гранд Кайман, съм бил транспортиран с медицински хеликоптер до клиниката за изгаряния на Кендъл Медикъл Център в Маями, Флорида. През следващите три месеца и половина, лекарите са поддържали състоянието ми в медикаментозна кома, защото всички органи на тялото ми (с изключение на сърцето) са спрели да функционират. Nick_hospitalЗа това време три пъти са ме връщали от онзи свят и са водили борба за живота ми. Моята съпруга е пристигнала в болницата в Съединените щати още през първата седмица от хоспитализирането ми и всеотдайно е поела почти всички сестрински медицински грижи за мен. Пластичните хирурзи от Кендъл Медикъл Център, начело с д-р Медина, твърдяха, че оцеляването ми е истинско Божие чудо, защото изгаряне в такава степен (трета), като моето (осемдесет и седем процента) и на моята възраст, е несъвместимо с живота на теория. Престоят ми в американската болница продължи малко по-дълго от пет месеца, а днес продължавам да се възстановявам на родна земя и в домашни условия. Излишно е да пояснявам, колко много се промени живота ми след тази случка и колко дълбока е моята благодарност към всички познати и непознати за мен хора, които се молеха за моето оцеляване и които досега ми помагат по различни начини да се справям с трудностите, пред които аз и моето семейство сме изправени.

Автор: Николай Митев, 16.01.2016

ИЗПЛУВАНЕ „НА БУРГИЯ“

В моята седемнадесетгодишна професионална кариера на водолазен инструктор съм бил съпричастен в четири много опасни подводни инциденти, при които съм се опитал да спра паническо изплуване на водолаз от голяма дълбочина (>двадесет метра). И в четирите отделни случаи, причината за абсолютно безразсъдната и спонтанна реакция на тези мъже и жени е била частично наводнена маска, с почистването на която те не са успели да се справят и това е нарушило дишането им. Последвало е задавяне, примесено с кашлица, заради поемане на вода през носа, отказ от регулатора с порив за задържане на дишането и устрем към повърхността. Съдействал съм и в други подобни ситуации, но те не са били толкова крайно опасни и при тях съм успявал да спра потърпевшото лице от безконтролно изплуване. Тук веднага искам да поясня, че в нито един от тези случаи не е бил замесен водолаз, обучаван или обучен от мен. Отварям тази тема, като логично продължение на предходната моя статия в блога на VODASPORT и защото считам, че опитите ми за противодействие в тези ситуации може да предизвикат у вас разсъждения за алтернативни и може би по-ефикасни техники за задържане под водата на панически уплашен водолаз, който е реагирал първосигнално.

За непосветените читатели е нужно да се поясни, че фазата на декомпресия в провеждането на водолазни спускания е най-важната екзекютивна част от тях и има пряко отношение към физиологичното здраве на водолаза, тъй като в неговия организъм настъпват значителни био-химични и био-физични промени, динамиката на които се влияе от величината и скоростта, с която се променя съотношението в разликите между вътрешно-тъканното налягане в организма му и това на заобикалящата го среда. Именно скоростта на изплуване трябва да бъде контролирана и ограничавана до определена степен, според характера на подводния профил. Известни са два способа за това. Единият е забавящ, а другият е задържащ. При първия изплуването се прави линейно и непрекъснато с определен толеранс за измината дистанция в единица време (м/мин), а вторият изисква задължително изчакване на различни и строго определени дълбочинни нива (стъпала). Както става ясно и двата обслужват една и съща цел, а техните разновидности са предмет на изучаване и на практическо усвояване в различните по същество водолазни курсове. От написаното до тук, следва да се разбира, че бързото изплуване при провеждането на водолазни спускания е не само недопустимо, но и крайно опасно за здравето и за живота на водолаза действие.

Може ли поривът за бързо изплуване да бъде овладян в критични ситуации, като тези, с които започнах темата?

Трудно може да се даде еднозначен отговор. Зависи от обстоятелствата. И в четирите отделни инцидента, аз успях да разпозная онези признаци в поведението на потърпевшия водолаз, които ми подсказаха, че той вероятно ще загуби самоконтрол и че ще последва опит за изплуване „на бургия“. Това ми е дало достатъчно време, за да доплувам до него (нея) точно преди да „изплюе“ основната втора степен на дихателния регулатор. Уви, звучи невероятно безразсъдно, но е факт, че в състояние на паника под водатата, водолазите са склонни да отхвърлят единствения си източник на въздух. Инстинктът за задържане на дишането е първосигнална поведенческа реакция в такива ситуации и изключва всякакво рационално мислене до степен такава, че дори мощната струя въздух, излизаща от регулатора при принудителното подаване на същия от асистиращ водолаз, не може да накара уплашената персона да задържи в устата си захапката на тази жизнеобезпечаваща част от водолазното оборудване. Активният панически синдром води и до неимоверно увеличаване на физическите усилия на обладания от него водолаз, на които много трудно може да се противодейства ефикасно. Лице в лице, шансовете за това, спасителят да успее да спре безконтролното изплуване на своя стремящ се към повърхността уплашен другар, са нищожни. Това е възможно да се получи само в симулативни ситуации по време на тренировки или на водолазен курс. Основната причина за тази малка вероятност за спиране на изплуването е неравността на силите и още повече разликата в позициите на двамата водолази, когато са изправени един срещу друг. В интерес на своята сигурност, спасителят трябва да остане по-ниско от хоризонта на стресирания водолаз, за да бъде извън опасния обсег на ръцете му, но дори когато съумее да блокира краката му с хватка, това противодействие не е достатъчно за спиране на изплуването. И тъй като суматохата му пречи да борави с изпускателните клапани на чуждия стабилизатор, спасяващият водолаз разчита единствено на своята баластна система (тежести и BCD), за да „дърпа“ другия надолу, което води само до известно задържане на изплуването, но все пак недостатъчно ефективно. Същевременно той трябва да се старае, с една ръка, да придържа на позиция регулатора на потърпевшия водолаз, тъй като отказа от същия поражда най-голямата опасност в такава критична ситуация по причини, които се подразбират от всеки запознат с елементарните правила на водолазна практика. Когато аз бях въвлечен в спасяването на тези персони, не успях в нито един от четирите отделни случаи да спра изплуването им, а само да задържам скоростта на издигане до известна степен, но и това нямаше да е достатъчно превантивна мярка, ако събитията се бяха развили във втората половина от времетраенето на водолазното спускане, защото тогава разтвореният в организмите ни инертен газ от натрупаното дънно време, щеше да се „взриви“ във фазата на безконтролното ни изплуване. За щастие, всичките тези инциденти се случиха съвсем в началото на подводните профили и в първите минути след достигането на максималната дълбочина от двадесет и пет метра, определена предварително в организацията на отделните водолазни спускания. Всъщност, тази хронология беше определяща в личното ми решение за оказване на помощ, защото знаех, че не поемам голям риск по отношение на нарушената декомпресия с възможните тежки последствия за мен от това. Професионалната ми отговорност в четирите отделни случаи не включваше задължителна асистенция в тези опасни ситуации, защото потърпевшите лица не бяха участници във водолазен курс под мое ръководство, а сертифицирани водолази, но моралните съображения надделяха в преценката ми. Може би е уместно да ви уведомя, че пострадали нямаше, което прави равносметката положителна. В тълкуванието на контекста на международните стандарти и европейските норми относно квалификацията „автономен водолаз“ недвусмислено се разбира, че тя се отнася до лица, които не само са завършили официално признат водолазен курс, но и притежават съответните знания и подводни умения, присъщи за конкретното ниво на предходния до степен такава, че да могат да участват във водолазни спускания по начин безопасен за тях и за другите водолази. По време на първоначалния водолазен курс Open Water Diver, би трябвало да се изграждат както основните водолазни сръчности, така и критерия за обективните възможности на водолаза.

В разбора, който съм правил за себе си, на всяка отделна ситуация от упоменатите по-горе, винаги съм откривал грешки в собствените си действия по време на оказаната от мен асистенция под водата и след това съм се стараел да ги поправям в личните си тренировки на водолазен инструктор, но все пак не мога уверено да заява, че не бих ги допуснал повторно при подобни обстоятелства. Когато провеждам водолазни курсове за водолази – спасители (Rescue Diver), също вмъквам в практическите занятия на моите ученици упражнения за овладяване на безконтролно изплуване и се стремя да ги провеждам в максимално реалистична последователност, без да им спетявам силните удари и отблъскванията в моята симулация на водолаз, изпаднал в паника. Именно по време на тези разнообразни тренировки, всеки от нас придобива представа за това, докъде се простират индивидуалните му възможности за оказване на помощ и кои спасителни техники са ефективни на практика.

Автор: Николай Митев, 25.01.2015

ВОДОЛАЗИ, СВАЛЕТЕ МАСКИТЕ!        

Или какво се крие в съзнанието на една неизвестна част от водолазите, когато практиката по време на първоначалния водолазен курс достигне до момента за овладяване на това основно и много важно подводно умение.

Ако трябва да назова коварния враг, който заплашително се е спотайвал зад погледа на някои от моите ученици, то тогава ще кажа – страх от удавяне. Не, това не е пресилено определение, а толкова силен инстинк за „самосъхранение“, че понякога ми е било доста трудно да задържа спонтанните реакции на обладания от него курсист. Погледнато през призмата на методологията, която е заложена в учебно-тренировъчния план на първоначалния водолазен курс, овладяването на свободното от психически задръжки боравене и обслужване на водолазната маска под водата има императивно значение в подготовката на водолаза, защото за всички специалисти е ясно, че това умение не се свежда само до изпълнението на просто механично действие, а представлява сложен комплекс от правилна техника на дишане и рационално мислене при всякакви подводни обстоятелства. Подчертавам – при всякакви подводни обстоятелства. Затова усвояването на правилните действия, които трябва да произтичат при симулативните упражнения с водолазната маска са предмет на постепенно изграждане, още от първото тренировъчно водолазно спускане. Разбира се, степента на самоконтрол, която трябва да се постигне от курсиста-водолаз при изпълнението на тази техника е различна, според нивото на водолазно обучение, т.е трябва да има ясна граница между изискванията за овладяване на това умение по време на водолазен курс Open Water Diver и неговите (на умението) разновидности, присъщи на специализираните водолазни курсове. Все таки, нуждата от такава диференциация не следва да бъде причина за неглижиране на задоволителното по същество изпълнение на техниката от курсистите, така както някои водолазни инструктори допускат в своята тренировъчна практика. Всеки човек има различна степен на търпимост към дразнението, което водата причинява на очите му при директен контакт, особено когато последната има високо солно или химическо съдържание, но това не може да се приема за основание да се прилагат различни критерии за правилното и целесъобразно усвояване на боравенето с маската под водата. Основният показател на задоволително постижение в майсторското владеене на техниката остава неизменен за всички нива на водолазно обучение, а именно пълен самоконтрол. И ако за участниците във водолазен курс Open Water Diver това се свежда до демонстрация за безпроблемно сваляне и поставяне на маската при статична позиция на водолаза на дъното и за определена единица време, което не трябва да бъде по-кратко от една минута, а в последствие и при подводно плуване с директен съпровод на водолазния инструктор, то за тези, които се обучават в специализираните водолазни курсове за напреднали, изпълнението на техниката има далеч по-сложен характер. Както за едните, така и за другите, запазването на самоконтрол в поведението при ограничени зрителни възприятия е от огромно значение за тяхната безопасност в подводната им практика, било тя симулативна или в реално стекли се сложни обстоятелства. Един общ разбор на тази основоположна водолазна техника би спомогнал в разбирането ни защо толкова много водолази се затрудняват в нейното пълноценно овладяване.

Физиологичен аспект.

Моториката на дихателния рефлекс на човешкия организъм е синхронизиран процес, който по същество е нервно-импулсен и зависим от био-химичния баланс в кръвта, но лесно може да бъде разстроен от външни фактори на средата. Ларинксът, който се намира в основата на носоглътката, има важна защитна функция на долните дихателни пътища и е много чувствителен орган. Най-малкото механично дразнение върху него може да предизвика спазматичната му контракция, която ще се превърне в порив за кашлица. Последната потенциално е доста опасна, ако се прояви в подводна хипербарна среда, защото е много трудно да се овладее волево (да не казвам невъзможно). За гмуркачите-апнеисти такава верижна реакция е фатална, ако ги сполети по време на гмуркане, а за водолазите-аквалангисти е застрашителна предпоставка за баротравма на белите дробове. При изпълнението на техниката за сваляне на маската под водата, носът и очите на водолаза влизат в директен контакт с околната среда и колкото по-неблагоприятна е същата (значителен солен състав, ниска температура и други ), толкова повече се стягат мускулите в гърлото му и затова е нужно той да приложи много добър дихателен самоконтрол, за да подтисне тази тенденция, която иначе може да доведе до смущения в дихателната му ритмика. Добрият дихателен самоконтрол не е природна даденост, а придобивка следствие на тренировки, което означава, че при хора, които не спортуват редовно, същият ще е много слабо развит. Моята дългогодишна практика на водолазен инструктор ми е показала, че болшинството от кандидатите за участие в първоначален водолазен курс попадат именно в тази категория, затова фундаметалната техника за сваляне на маската много често се оказва сериозно за тях препятствие.

Психологичен аспект.

Човек се чувства спокоен и уверен в заобикалящата го среда, когато е добре ориентиран в нея и най-вече визуално. Очите ни не са способни да фокусират изображенията на предметите под водата, когато не са защитени с плувни очила или с маска, но това не означава, че зрителното ни възприятие се загубва напълно. Интерпретацията на образите на предметите под водата зависи в най-голяма степен от нейната прозрачност и от светлинния поток, които не винаги са благоприятни. Когато водолазът трябва да плува под водата без маска, усещането му за сигурност значително намалява. Този дискомфорт е присъщ, както за начинаещи, така и за напреднали водолази. Просто е въпрос на условия и на времетраене в изпълнението на техниката. Всеки има личен предел за това и когато го достигне започва да изпитва психическо колебание, което може лесно да се превърне в страх, а това неминуемо ще доведе до разстройство в дихателната му ритмика или до загуба на самоконтрол, което вече е крайно опасно положение.

Пълноценното усвояване на умението за уверено боравене с маската под водата трябва да се приема за задължително, както за обучаващи се във водолазен курс, така и за всички опитни водолази. Сложността в изпълнението на техниката трябва да се надгражда постепенно и да се изпълнява в различни подводни условия. При това трябва да се упражнява редовно от всички нас и да не остава само в рамките на един от задължителните критерии за успешно завършване на водолазен курс Open Water Diver.

Само като си помисля, колко много сертифицирани водолази  срещам, които изпадат в паника, дори когато маската им е само частично наводнена…

Автор: Николай Митев, 19.01.2015

А-Б-В…

Навярно мнозина от вас практикуват водолазни спускания планирано по време на работна отпуска, а не ежемесечно. Все пак, с нарастването на броя на „умно“ проведните гмуркания и последователното завършване на качествени по съдържание водолазни курсове за повишаване на квалификацията, неминуемо трупате опит, който с годините се утвърждава трайно в съзнанието и практическите ви умения на водолаз. Въпреки това, може би ще откриете нещо полезно за себе си, ако прочетете моите последващи препоръки, отправени към всички любители-водолази.

Поддържайте се в добра и адекватна за биологичната ви възраст физическа форма и поне три пъти в седмицата провеждайте кардио-стимулиращи и аеробни спортни занимания, като плуване и колоездене например. Силовите тренировки с фитнес уреди също са важни, но трябва да бъдат допълнение към преждеспоменатите. Водолазната ви практика може да е за удоволствие, но се провежда в среда, която предизвиква в организма ви физиологични промени с широки амплитуди и го подлага на натоварване, което само отстрани изглежда незначително. Средната продължителност на всяка ваша тренировка трябва да бъде около четиридесет и пет минути.

Развивайте теоретичните си познания за водолазния спорт, като периодично четете съдържателна литература и смислени публикации, които не се намират в Интернет форумите. Опреснявайте знанията си по отношение на подводната физиология и принципите на декомпресия, включително за правилната употреба на водолазните компютри, но не изоставяйте заниманията си с водолазните таблици и математическите формули.

Грижете се редовно за водолазното си оборудване, което трябва да бъде правилно подбрано, просто и непретенциозно. Не се вманиячавайте в сложни технически конфигурации, тенденции и модерен дизайн. Спомнете си поговорката, че по дрехите ни посрещат, но по ума ни изпращат.

И най-елементарните подводни умения „избледняват“ по време на продължителни паузи в неактивност, затова винаги се завръщайте под водата, чрез едно или две опреснителни водолазни спускания, които трябва да се проведат целенасочено за упражнения на различните водолазни техники, особено на тези, които се отнасят към правилното позициониране.

Не оставяйте навигационните си способности да потънат в забрава, ако изобщо сте ги придобили в досегашната си водолазна практика, въпреки че най-елементарните познания и техники са предмет на овладяване още в първоначалния водолазен курс. Ако нямате понятие за морската и подводната навигация по същество, можете да се свържете с мен и аз ще ви науча как да използвате компас, планшет и характеристиките на околната среда, за да се ориентирате на терен.

По време на провеждането на всяко водолазно спускане, насочвайте част от вниманието си към собственото си поведение и след обективен самоанализ записвайте грешките, които сте допуснали, за да можете след това да работите по тяхното отсраняване.

И накрая, не превръщайте любителската си водолазна кариера в преследване и придобиване на различни по степен и значение водолазни сертификати. Завършването на даден водолазен курс трябва да бъде не само мотивирано, но и основателно.

Автор: Николай Митев, 29.11.2014

ЗА ВАКАНЦИОННИТЕ ВОДОЛАЗНИ КУРСОВЕ

Широката популярност, която придобиха водолазните гмуркания сред любителите спортисти, не само по света, но и в България през изминалите години от началото на новото хилядолетие, е една безспорно положителна тенденция, особено за тези от нас, които са превърнали това занимание в предприятие за обучение на водолази. Свободното придвижване на хора – граждани на Европейския съюз в зоната на общността и максимално улеснените трансгранични пътувания на туристите към и извън същата, още повече допринасят за развитието на този спорт за отдих и развлечение. Логична е презумцията, че ако ви се отдаде възможност да прекарате отпуската си в някоя морска дестинация с подходящи климатични условия, според вашите представи, включително и по родното ни черноморие, а тем паче имате и желание да се запишете в първоначален водолазен курс например, това време би било най-удачното за да осъществите своите намерения подобаващо. Та нали отпуската е за отдих и развлечение. Така е, но водолазният спорт е занимание, което изисква сериозна подготовка и отдаденост на участващите лица. Програмната структура и последователността в учебния план на първоначалния водолазен курс, пък и на другите разновидности на водолазните курсове, са подредени така, че да позволяват на курсистите да придобият нужните теоретични знания и да овладеят в определена степен изискуемите практически умения за кратък период от време, за да може форматът на обучение да бъде предлаган масово. Утвърдените международни стандарти, в това число и Европейските норми, много стриктно указват какво трябва да бъде минималното съдържание на съответния водолазен курс, но рамките на неговото времетраене са от препоръчителен характер, а не от императивен. Тези предписания са формулирани така, за да защитят интересите на потребителите, т.е на курсистите, но и за да бъдат в услуга на бизнеса. На практика обаче, балансът между качеството на обучение и ефективността във времетраенето на даден водолазен курс трудно се постига. Позволете ми да посоча някои предпоставки за това мое твърдение.

Първоначалната нагласа на туристите, спрямо формата на обучение във водолазния курс е неясна, защото изхожда от техните представи, които са оформени предимно от рекламни материали или медийни послания, а последните подчертават атрактивните моменти от предлаганите туристически услуги и не поднасят информация по същество. По този начин, желаещите да се запишат във водолазен курс се заблуждават, като си мислят, че ще могат ползотворно да съчетаят обучението с останалите си развлечения, които са планирали за краткия период на тяхната отпуска. Да оставим настрана толерантността и вниманието, които трябва да проявяват към придружващите ги близки лица и приятели. От своя страна, болшинството от водолазните инструктори всячески се стараят да угодят на нагласите на своите курсисти, за да не им развалят ваканционното настроение. Това неминуемо води до компромиси в качеството на обучението и водолазният курс се превръща в своеобразна „полудневна забавачница за възрастни“.

Теоретичното съдържание на съвременните водолазни курсове е сведено до минимум и се залага основно на самоподготовката на курсистите в този фрагмент на тяхното обучение.Те обаче, често я пренебрегват, посочвайки за извинение най-вече субективни причини и не си дават сметка, че колкото по-кратък е срокът на обучението, толкова повече лично време трябва да отделят за усвояване на теоретичните знания. Освен всичко друго, учебниците и помагалата не се предлагат в стандартизиран превод на български език. Това задължава водолазните инструктори да преподават значителна част от теоретичния сегмент на съответния водолазен курс вербално на своите ученици, а те пък от своя страна трябва да внимават и да си водят записки, което е много бавен процес. Най-доброто решение в такива ситуации е да се преподава теоретичния материал в синтезиран вид, но на малцина инструктори им се отдава да го правят качествено.

Какво да кажем за практическите занимания в даден водолазен курс, които заемат от него съществен времеви ресурс и ако се следват дори минималните изисквания, определени в тренировъчните стандарти, то степентта, до която може да се съкрати срока за провеждането на този водолазен курс е силно ограничена. При това искам отново да подчертая, че минимално съкращаване е възможно да се постигне само при поставяне на минимални изисквания към курсистите за практическо овладяване на различните сръчности, акватични умения и подводни техники, предвидени в съответния водолазен курс. В допълнение идва и необходимостта от това да се предостави достатъчно астрономическо време на всеки ученик, за да може многократно да повтори по-сложните упражнения, като същевременно неговия напредък трябва да бъде наблюдаван индивидуално и оценяван обективно от водолазния инструктор, който ръководи водолазния курс. Освен това, с нарастването на броя на участниците в практическите занятия, правопропорционално се увеличава и времето, което инструкторът трябва да отдели за всяко лице, поставено под негова опека. Да не забравяме и факта, че хората възприемат и овладяват нови умения по различен начин и най-сетне за различен период от единици време. Ако добавим в сметката и минималния брой на водолазните спускания, които задължително трябва да се проведат според тренировъчната програма за съответното ниво на водолазно обучение, то тогава времевата рамка на водолазния курс се фиксира окончателно и не бива да бъде намалявана никак.

Според по-горе изложеното става ясно, че водолазните курсове не трябва да попадат в категорията на бързооборотните морски туристически услуги, но някои водолазни центрове, особено сред тези, които са разположени в многопосещаеми курорти или ваканционни селища, не могат да издържат на комерсиалната конюктура и превес в техния бизнес постепенно заема потокът от клиенти, които биха могли да обслужат, а не толкова качеството на предлаганото от тях водолазно обучение. От своя страна, вие като настоящи или потенциални потребители на тази толкова специфична, морска спортно-развлекателна услуга, не трябва да се подвеждате по лустрото и външната реклама на водолазните центрове, а да се опитвате трезво да преценявате какво е по същество отношението на техния инструкторски състав към работата и задълженията на всеки негов член. И вярвам ще приемете моята препоръка, че ако искате да се запишете във водолазен курс по време на вашата ваканция ,то тогава се подгответе да насочите своето внимание изцяло към предстоящото ви обучение.

Автор: Николай Митев, 04.11.2014

ADVANCED DIVERS – КОИ СА ТЕ?

 В тази статия ще се постарая да изразя гледната си точка спрямо класификацията „напреднали“ водолази и да посоча онези умения, които според мен, би следвало те да притежават, за да могат не само да се отъждествяват като такива, но и за да бъдат добър пример за подражание на по-малко опитните водолази. Ще си позволя да интерпретирам разсъжденията си относно техните качества, като ще имам предвид по-трудни подводни условия, за да приведа доводите си до реалната водолазна практика.

Ще започна с характеристиката, която първично и най-често ни идва наум, за да определим дадено водолазно гмуркане, като сложно, а именно дълбочината на профила. Според международно приетите стандарти във водолазния спорт, всяко водолазно спускане, което е планирано да се извърши на дълбочина по-голяма от осемнадесет метра се счита за дълбоководно. Тази условна граница не е определена въз основа на случайно хрумване. Ако запас от две хиляди и четиристотин литра въздух позволява на повечето водолази да извършат пълноценно гмуркане в рамките на петдесет минути на дълбочина до дванадесет метра, то същото количество дихателен газ ще бъде изразходвано за тридесет минути в дълбочинния диапазон между осемнадесет и двадесет и пет метра. Това времетраене на подводния престой често се приема като незадоволително. Уви, с малко може да се увеличи тази стойност, но с много минути може да бъде намалена, ако водолазът не умее да се позиционира правилно под водата и да плува ефективно, защото именно от това основоположно умение се проявяват вариациите в разхода на дихателна смес и респективно на продължителността на не-декомпресионния подводен профил. И ако физичните закони са константни, то нашите способности са променливи. Усвояването на техниката за правилно статично и динамично позициониране под водата е комплекс от теоретични познания, последователни и многократни упражнения, както и от обективен анализ, който по същество би трябвало да се прави от опитен наставник. Искам да подчертая, че нито един аспект от тази съвкупност може да бъде неглижиран, ако се цели постигането на ефективни умения.Парадоксално е обстоятелството, че мнозина водолази притежават сертификат Advanced Open Water Diver, а дори не знаят и не могат да изброят всички фактори, които са от значение при определянето на подходящото количество баластни тежести за стъкмяването на индивидуалното им водолазно оборудване. (Аз имам един приятел, който въпреки значителния си водолазен опит, все не може да запомни колко килограма баластни тежести му трябват, както когато се спуска с мокро облекло, така и със сухия костюм.)):

После идват очевидните неудобства, които тези водолази изпитват на повърхността и под водата, следствие на пропуските в подготовката им по време на първоначалния водолазен курс Open Water Diver. Лошото позициониране и грубата плувна техника с плавниците са тежко бреме не само при дълбоководните спускания, но особено се засилва тяхното негативно въздействие при движение на водолаза в ограничени пространства, каквито са теснините в рифовите проходи или в интериора на потъналите кораби. И ако при дълбоките профили, един такъв „неумел“ водолаз рискува единствено своята безопасност, то във втория пример същият със сигурност ще компрометира ефективността на спускането и за останалите участници в него. Умението за правилно позициониране се отнася, както към подводните техники, така и към тези, които са присъщи за поведението на водолаза спрямо другарите му във водата. Изчакването на повърхността, придвижването в тандем, спазването на избраната позиция в предпочитаната формация под водата, оказването на помощ от общ характер, като поддръжка при наместване на оборудването например, и редица други такива, са само част от разнообразните ситуации, при които умението или по-скоро „неумението“ на даден водолаз да се позиционира, неминуемо ще проличи и ще се превърне в тежест за всички останали в групата.

ИЗВОД Първи: Напреднал водолаз е този, който умее без усилия да контролира позицията си на повърхността и под водата, като същевременно извършва гладки и добре премерени движения.

Не всички хора имат вродено добро чувство за ориентация, което би могло да им създаде редица неудобства при посещение на непознати за тях места на земята. Под водата обаче, фактическата обстановка не позволява на „лутащия се“ водолаз да попита някой преминаващ „Къде съм?“, нито пък да изплува на повърхността „за сверка“. Базовите навигационни познания и умения са задължителен интелектуален атрибут на „напредналите“ водолази. Елементарното боравене с компаса, разпознаването и запомнянето на естествени навигационни характеристики, „отчитането“ на въздействието на теченията относно позицията на водолаза и неговия подводен план, са все отделни части от комплексното умение за адекватна подводна ориентация. При това тук имам предвид само основната такава, а не сложно-съставната. Срещал съм водолази, които с голямо самочувствие са заявили, че имат регистрирани стотици водолазни спускания, а не могат да открият партньора си под водата, след като попаднат във водолазна група от четири човека плюс водача. Впрочем, навярно се досещате, че базовите навигационни умения могат да се изградят само върху солидната основа на добре овладяната техника за стабилно позициониране под водата.

ИЗВОД Втори: Напреднал водолаз е този, който знае в общ план къде се намира в прогреса на водолазното спускане и който стриктно спазва позицията си във формацията с другите водолази.

Водолазният спорт е занимание, което изисква от практикуващия го нещо повече от влагането на физически усилия, защото практическите му прояви най-често са групови и поради това се налага да се спазват определен ред и норми на поведение между самите участници във водолазното спускане. От една страна всеки сам е отговорен за своето поведение под водата, но от друга страна възможните негативни последствия от индивидуалните грешки неминуемо ще рефлектират и върху останалите водолази в групата. Персоните, които имат склонност да се самоизтъкват и да привличат вниманието върху себе си не се посрещат добре и не са желани другари в тесния кръг на водолазния отбор. Надменното поведение, демонстративното превъзходство от по-големия подводен опит и грубото налагане на „стил и класа“ са неприемливи и дори отвратителни поведенчески прояви за този спорт, който се практикува в среда, където всички сме равни. Под водата може да се използва само един език за комуникация, в който възможните вариации трябва да се договарят предварително и всеки трябва да си знае мястото, според установните правила за провеждането на конкретното водолазно спускане. Нарушаването на тези правила не трябва да се толерира в групата, а всячески да се избягва от всеки неин член. Склонността на малцинството или на мнозинството в конкретна водолазна общност да се извлича максимума от всяко водолазно спускане е крайна и опасна тенденция, която трябва да бъде подтисната и да се превърне в стремеж към оптимални, но умерени цели на занятието.

ИЗВОД Трети: Напреднал водолаз е този, който уважава и признава установения в групата ред на правилно поведение при провеждането на водолазни спускания и който се старае да го спазва съзнателно и доброволно.

Накрая искам да кажа и няколко думи за един скрит, на пръв поглед, признак, който обаче категорично откроява напредналия водолаз, а именно познанията му и грижите, които полага за водолазното оборудване. Всъщност, този аспект от общата качествена характеристика на всеки водолаз често бива подценяван и пренебрегван дори от самите „професионалисти“. Как тогава можем да очакваме, че те ще го превърнат в част от водолазната култура на своите ученици или последователи? Просто и еднозначно – никак.

ИЗВОД Четвърти: Напреднал водолаз е този, който знае какви грижи трябва да се полагат за правилната поддръжка и съхранение на личното водолазно оборудване. И освен това ги извършва редовно и методично.

Автор: Николай Митев, 10.10.2014

САМОПОРИЦАНИЕ: НОС КАЛИАКРА 28-06-2014

Това е продължение на моята лична рубрика, в което ще ви разкажа за едно рутинно дълбоководно водолазно спускане, което можеше да се превърне в крайно опасно „далеководно“ такова.

През изминалия месец юни, лошите атмосферни условия над нашата страна, които причиниха редица бури и наводнения, повлияха доста негативно и на състоянието на морето. Проливните дъждове в региона увеличиха количеството на калните водни маси, които се вливат през устието на река Дунав и след това се понасят от южното и обширно крайбрежно течение, намаляващо значително видимостта под водата в повърхностния морски слой. Преобладаващите северозападни ветрове през последната седмица от месеца, понижиха температурата на морската вода и изместиха първичния термоклин от петнадесетметровата зона на дълбочина между пет и десет метра. Тези обстоятелства ме принудиха да откажа всички запитвания, отправени към VODASPORT за участия в пробни водолазни спускания и опознавателни крайбрежни такива, но пък ми предоставиха възможност за други практики, подходящи за напреднали водолази, каквито са Георги Жабов и Мирослав Замфиров – мои приятели и последователи на VODASPORT от няколко години. Diving in Black Sea_divers at the pier of BolataС тях съм провеждал много и различни водолазни гмуркания, за едно от които иде реч в този разказ. Нашата първична уговорка беше такава, че те трябваше да дойдат във водолазния център на 20-06-2014, за да направим серия от тренировъчни водолазни спускания със сложен характер, предимно в дълбоководни условия, но бедствието, което сполетя град Варна тогава, промени плановете ни и ние отложихме тази програма с една седмица. Момчетата „избягаха“ от София в петък след обяд и разтовариха саковете си с лично водолазно оборудване във VODASPORT на следващия ден в събота 28-06-2014, точно в девет часа сутринта. Не се бяхме виждали от месец октомври 2013 година, когато те двамата участваха в специализирани водолазни спускания, организирани от мен на малтийския архипелаг. И ако Жоро беше извършил вече няколко „подгряващи“ за сезона водолазни гмуркания в съседна Гърция, то Миро реши „да скочи в дълбокото“ от раз, при това „тежко въоръжен“ с водолазна екипировка. Мисля, че именно за това негово решение, аз трябваше да му подскажа, че е неразумно и да го убедя да започнем с практика на планираните технически водолазни упражнения в крайбрежни води, но не го направих и затова се самопорицавам. Въпреки, че водолазния опит на момчетата е достатъчен, за да преценяват собствените си възможности в различни морски условия, все пак аз съм техния водолазен инструктор, на чиито напътствия те се осланят. В този ден вятърът беше сменил посоката си и духаше с около единадесет възела в час от изток – североизток. Според синоптичната прогноза вълнението на морето трябваше да бъде по-силно от три бала, но аз не очаквах същата да се сбъдне до такава степен и затова накарах Миро и Жоро да отидем до скалното плато над „Птичия залив“, за да огледаме от високо фактическата морска обстановка. И двамата установиха, че морската повърхност все още не беше повлияна до такава степен от поривите на източния вятър и че морето всъщност изглеждаше доста спокойно. Последвалата подготовка и проверка на необходимото оборудване за планираните две за деня дълбоководни водолазни гмуркания в недекомпресионен режим ни отне повече от час време, така че ние успяхме да напуснем базата на водолазния център едва към десет и тридесет, за да се отправим с два автомобила към залива „Болата“, където се намираше малката лодка, използвана от мен за такива тренировъчни цели. Diving in Black sea_loading dive boatОпасявах се, че това популярно за туристите място ще бъде доста пренаселено през почивните дни и предположенията ми се подтвърдиха, но не срещнахме сериозни затруднения в обстановката. Поради липсата обаче на подходяща инфраструктура, натоварването на лодката забави допълнително нашето излизане с още един час и аз започнах по-често да поглеждам към открито море, защото знаех, че вълнението все пак ще се усили. Когато най-сетне напуснахме залива и се отправихме навътре, вече изпитвах колебания относно плана за деня и реших да огранича излизането с лодката в двумилната брегова зона. Курсът, който поддържах и „качването“ срещу вълните изглежда разстроиха вестибуларните органи на момчетата, защото забелязах у тях признаци на морска болест – допълнително обстоятелство, което щеше да промени първоначалните ни намерения още повече. Спрях хода на лодката след тридесет минутен преход с умерена скорост в район, достатъчно близък до брега за бързо връщане обратно, ако внезапно влошаване на морските условия ни принудеше да „бягаме“, но и компромисен по отношение на целевата дълбочина за провеждане на тренировъчните водолазни спускания. Предполагах, че дъното под нас отстои само на тридесет метра от повърхността, но знаех, че и тази дълбочина е задоволителна за планираните упражнения. С неприятна изненада установих, че след спускането на котвата, лодката се завъртя с кърма срещу вятъра и вълните. Това можеше да означава само едно – силно противоположно на вятъра течение и при това с необичайна посока – северна. Спирането на лодката влоши още повече неразположението на момчетата и аз бързах да приготвя помощните бордови въжета, както и кърмовата линия. По всички видими признаци личеше, че скоростта на повърхностното течение щеше много да ни затрудни. Бяхме взели оборудване за две водолазни гмуркания и поради това пространството за придвижване на борда на лодката бе ограничено до минимум. Освен това бяхме предвидили да носим със себе си и декомпресионни бутилки за упражнения и практика в балансирането под вода. Само Миро щеше да се спуска със сдвоена конфигурация на гърба, но това не правеше неговата подготовка за влизане във водата по-лесна, а напротив. Лицата на момчетата пребледняваха все повече от клатенето на лодката и затова приканих Жоро да побърза да се облече в неопреновото облекло, а оборудването да си постави извън борда с мое съдействие и подкрепа. Аз и Миро трябваше да го последваме, едва след като си помогнем един на друг в затварянето на циповете на нашите сухи костюми. Освен това прецених, че няма да позволя на Миро да се опита да си постави тежкия стабилизатор с двойно крило и „би“-та във водата при такова силно течение. Усилията, които щеше да вложи в стремежа си да се придържа за бордовата линия щяха да го изцедят физически преди да е започнало самото гмуркане. Тази последователност обаче постави на сериозно изпитание Жоро, който трябваше около петнадесет минути да противодейства, макар и пасивно, на течението, натоварвайки основно лявата си ръка, с която се държеше за нарочния клуп, вързан от мен на страничното въже. Положението се утежни, когато и Миро се приводни в морето, защото неговата съпротивителна на водния поток площ бе доста по-голяма и аз трябваше да ускоря още повече моята подготовка, за да скъся максимално този престой на повърхността. И докато Жоро успя с моя помощ да провери своята плаваемост, то Миро „заложи“ на повече килограми баластни тежести, поставени на неговия колан, защото обстоятелствата не му позволяваха прецизна нагласа. Обмисляйки набързо стеклите се обстоятелства и промените, които те налагаха в моя план за отказ от провеждането на две последователни за деня водолазни гмуркания, аз побързах да се потопя под повърхността на водата и се отправих надолу по котвената линия. Надявах се, че силата на течението ще намалее в дълбочина, но това се случи едва след двадесетия метър, където изведнъж видимостта под водата се подобри значително, а околната температура спадна до седем градуса по Целзий. Всъщност термоклинът се прояви преди да достигнем десет метра дълбочина, но на термодатчиците на водолазните компютри им трябваше време, за да отчетат промяната точно. Въздъхнах с облекчение, когато спрях на около двадесет и пет метра дълбочина над котвената верига, която лежеше върху тинестото дъно, ясно забележима от дистанция. Бялото спусково въже над нея се открояваше още повече на фона на сиво-синята безкрайност около нас. Хвърлих бегъл поглед зад мен, за да проверя позициите на момчетата и с неодобрение отбелязах, че Миро плуваше твърде близо до грунда. Нещо по-лошо правеше дори. Вдигаше зад себе си тинеста завеса, защото не успяваше да приложи правилна плувна техника с плавниците, тъй като беше „претоварен“, което изместваше неговия център на тежестта ниско в тазовата област на тялото му. Разчитах на това, че скоро ще съумее да се поправи, като се издигне на дистанция над дъното, защото други по-ефективни действия не можеше да предприеме с толкова излишен баласт. Жоро беше фиксирал стабилно позицията си и ме следваше в леко диагонална линия отдясно. Не бяха изминали и осем минути от началото на това водолазно спускане, когато аз за пореден път проверих къде се намираме спрямо котвената линия и с облекчение установих, че същата все още се виждаше ясно на около двадесет метра югозападно от нашето трио. Буквално за по-кратко от минута време след тази контрола, аз отново се обърнах, за да проверя позицията ни и се втрещих, защото видях само облаци от тиня и Миро, който отново беше „пропаднал“ във фатална близост с грунда. Веднага отправих знак към Жоро да се хване за мен и да „привика“ Миро към себе си, за да подсигурим директен физически контакт помежду си. Същевременно промених курса на нашето подводно плуване в югозападна посока към мястото, където за последен път бях видял котвената линия. Не разчитах особено, че това мое решение ще ми помогне да я открия, а по-скоро се стремях да поведа момчетата в траектория на изплуване противоположна на повърхностното течение, защото най-лошият сценарий за това, че може би ще бъдем отнесени далеч от лодката, вече изпълваше съзнанието ми. Теглех „влакчето“ с всички сили в полегата крива линия, като се опитвах да задържам скоростта на изплуване в приемливи граници и да подтискам кошмарните мисли, които „препускаха“ в ума ми. Фокусирах се върху поредицата от аварийни действия, които трябваше да предприема, веднага щом групата ни достигне повърхността на водата. Замислих се дали да направим кратък Safety Stop на пет метра дълбочина, но прецених, че по-правилното решение в дадената ситуация е да пренебрегна това стандартно предписание и да го компенсирам, като „задържа“ скоростта на изплуване с още по-силно изразена „крива“ във вертикалната ни траекторията срещу течението. Кратък поглед към екрана на моя SUUNTO Vyper ми беше достатъчен, за да отбележа, че в последните метри под морската повърхност, старанието ми да контролирам графиката на изплуване се беше превърнало в илюзия…Не последната обаче ме тревожеше в този момент, а мигновената мисъл за това, че амплитудата на вълните може да е достатъчно висока, за да ограничи обзора ни и да ни попречи да открием месторазположението на лодката, ако се бяхме отдалечили много от нея. Подтиснах страха си и се огледах в посоката, в която предполагах, че ще забележа малкия „Алфа“ флаг да се вее върху антената над извънбордовия мотор на нашия малък плавателен съд и изтръпнах, защото пред мен се простираше само морската шир и високия скален нос Калиакра вдясно на хоризонта. Бомбата, която избухна в главата ми за малко щеше да сломи духа ми, но с надежда се обърнах на сто и осемдесет градуса и тогава видях лодката на около сто метра зад нас по диагонална линия към брега. Все пак нашите усилия да плуваме под водата срещу течението не са били напразни. Въпреки това, драмата още не беше приключила напълно, защото сега трябваше да се насочим с всички сили напреко на течението, иначе то щеше да ни „снесе“ покрай, а не върху лодката. Предполагам, че можете да си представите, колко тромава е била нашата композиция от трима водолази, снабдени с тежко водолазно оборудване, които са се хванали един за друг и които се напрягат в усилията си да плуват ефективно към своето спасение. В тази крайна фаза от нашата борба с течението, мен ме обзе онзи финален прилив на енергия, силата на който добре познавам от ежедневните ми спортни тренировки. Знаех, че нямаше да се предам и че Господ ни беше изпратил Ангел Хранител да ни закриля още докато бяхме под водата, защото в противен случай щяхме да бъдем обречени. Diving in Black Sea_Joro and Miro diversИскам да подчертая, че Жоро и Миро за пореден път ми показаха, колко стабилни психически могат да бъдат в трудни ситуации и да им кажа:

„Браво момчета! Държахте се мъжки!“

Автор: Николай Митев, 30.06.2014

ВОДОЛАЗЕН КУРС ADVANCED OPEN WATER DIVER 13-150614

Този водолазен курс се проведе, като индивидуално обучение на Димитър Ч. Димитров, който започна своята водолазна кариера с VODASPORT през лятото на 2013 година и още тогава демонстрира много сериозно отношение към своя водолазен тренинг. Димитър е млад мъж на двадесет и пет години, който изпитва голямо влечение към подводните спортове и желае добре да опознае нашето Черно море. Той осъзнава преимуществата на водолазното обучение, издържано в трудните морски условия, които го заобикаляха, както по време на неговия първоначален водолазен курс преди година, така и сега в средата на този дъждовен месец юни. Димитър ми показатърпение и старание на всички етапи от водолазната му подготовка, въпреки изтощителните упражнения във водата, които изисквах от него. Black sea diving_AOWD Dimitar

Започнахме с този персонален тренинг за повишаване на водолазните умения на Димитър в петък на тринадесето число, без да влагаме никакъв фатализъм, а само ентусиазъм в нашата работа. Воден от моите професионални критерии за нивото на увереност под водата, която трябва да притежава един водолаз с квалификация Advanced Open Water, аз за пореден път си позволих да поставя акцент върху две основни цели за предстоящите по програма пет на брой водолазни спускания, а именно:

-Овладяване на техниките за правилно и стабилно статично позициониране на различни дълбочинни нива и подобряване на плувните умения с плавници на преден ход;

-Упражняване в употребата на помощно водолазно оборудване, като пускане на декомпресионен буй, елементарна навигация по компас и многократна практика на взаимопомощ при осигуряване на дихателна смес за партньора.

Всички техники бяха отработени, както в плитки крайбрежни води, така и в открито море по време на дълбоководни спускания от лодка до тридесет метра дълбочина, североизточно от нос Калиакра. Подводните условия бяха много лоши и допълнително затрудняваха Димитър при изпълнение на поставените му задачи. Обширното южно течение, което вече повече от седмица време се движеше близо до бреговете и носеше кални сладководни примеси от устието на река Дунав, намали видимостта под водата до половин метър. През втория ден от неговото обучение, скоростта на това течение толкова се усили, че въпреки моите старания да се придържаме в зоната на тренировъчния полигон, който бях избрал за навигационната практика на Димитър, бяхме отнесени на повече от петстотин метра южно от мястото ни за влизане и излизане от водата. Black sea diving_AOWD Stoyan joinedКъм нас се беше присъединил и Стоян – бивш курсист на VODASPORT, дошъл от родния си град Силистра, за да ми покаже направените от него промени в стъкмяването на личното му оборудване и за да се включи в тренировките на Димитър за статично позициониране и за употреба на помощно водолазно оборудване. Това първо за деня водолазно спускане се превърна в една въртележка, в която аз се опитвах (напълно неуспешно) да придържам нашето трио близо до изходния риф, а двете момчета се „бореха“ с поставените задачи, които не им се отдаваха особено, въпреки вложените усилия. Ниското разположение на баластните тежести измъчваха Стоян и не му позволяваше да запазва стабилна хоризонтална позиция, а ядът на Димитър от безплодното му боравене с компаса го доведе до хипервентилация няколко пъти, която напълно му провали действията. Накрая трябваше дълго да плуваме по повърхността и срещу течението, за да се върнем в рибарския залив на село Тюленово, като аз през цялото време си мислех за две неща. Първото се отнасяше за отрицателния отговор, който дадох на Стоян спрямо неговия въпрос, дали е нужно да постави шнорхел на маската си, а второто за това, че не взех със себе си моето въже за асистенция, което наричам „личен divemaster“. Трябва да си призная, че в редките случаи, когато съм се отказвал от този свой помощник, почти винаги съм съжалявал. През цялото време на нашия подводен престой аз осъзнавах, че течението ни снася покрай брега и се стараех да „измествам“ групата обратно в северна посока, но когато успяхме да се върнем в близост до рифа и видях поведението на пасажите от дребна риба, типично при противодействието им на силен воден поток, реших да прекратя водолазното спускане в петдесет и втората минута и да изведа момчетата на повърхността, за да се огледаме в обстановката. И добре направих, защото ако го бях отложил само с още пет минути щяхме да изпаднем в много трудна ситуация, бидейки твърде далеч от изходната ни позиция и в подножието на високите крайбрежни скали. Все пак тази усложнена обстановка доказа на момчетата, колко е важна физическата подготовка на спортния водолаз, дори и при рутинни, на пръв поглед, водолазни спускания. В същия този ден, в късния следобяд, когато ние вече бяхме приключили с нашата практика, група от четирима румънски водолази се опитаха да проведат един подводен тур с неизвестна за мен цел (развлекателна или учебна), но след кратък престой на повърхността на водата в залива се отказаха от намеренията си. Димитър се чувстваше разочарован от себе си, но всъщност не осъзнаваше, че аз му бях „вдигнал летвата“ високо над необходимите изисквания за това ниво на обучение. Стоян пък от своя страна остана твърде доволен от присъединяването си към нашите занимания, защото разбра колко различен по същество е бил неговия курс Advanced Open Water Diver, който той беше избрал да премине с друг водолазен център, а не с VODASPORT. В интерес на истината, това ниво на водолазна подготовка, заложено във всички международни тренировъчни стандарти, нерядко е предизвиквало горещи спорове между водолазните инструктори относно неговото съдържание и ефективност. Факт е, че болшинството от спортните водолази натрупват известен опит в специалните водолазни спускания, като дълбоководните например, преди да са преминали през формална подготовка за такива профили и без да притежават нужната квалификация, но това не означава, че знаят какво трябва да правят в съответната подводна среда. От друга страна обаче, официалното съдържание на курса е повече комерсиално, отколкото полезно, но това е мое мнение. Ето защо аз си позволявам да го променям до известна степен и да го допълвам с важни, според мен, практически занятия. Считам, че не е правилно някой водолаз да се отъждествява като напреднал, а същевременно да не знае кои обективни фактори и субективни обстоятелства могат да влияят на неговите способности да се позиционира под водата. Да оставим настрана реалните му умения в тази посока. Вярно е също, че програмата и времетраенето на даден водолазен курс не са достатъчни за пълната подготовка на участниците в него, но все пак същият трябва да положи солидни основи и да даде правилните насоки за тяхното по-нататъшно развитие. Това е друга тема, обаче…

Забелязъл съм, че основната причина за трудностите, които срещат начинаещите, а и някои по-опитни такиваводолази, когато трябва да се позиционират статично под водата е тази, че не могат да се въздържат от инстинктивни движения с ръцете и краката, които им създават фалшиво усещане за стабилност, а всъщност им пречат да се концентрират върху ритмичното дишане и правилната употреба на водолазния стабилизатор. Тънкото усещане за изместване на центъра на тежестта в тялото на водолаза в среда на безтегловност, остава съвсем пренебрегнато при такива обстоятелства, а именно то е най-важното за постигане на забележими резултати в самоконтрола при статично позициониране. Димитър не беше изключение от повечето курсисти, които съм обучавал и също се затрудняваше значително в тренировките си, въпреки че разбираше за какво му говоря, когато му давах указания преди упражненията под вода. На практика същите са толкова предизвикателни, че обземат цялото съзнание на водолаза и правят едночасов престой под водата да изглежда като десетминутен. Въпреки неговото старание, накрая все пак трябваше да приложа тънки хитрости, които ще запазя в тайна, за да му помогна да овладее техниката на статично позициониране. Black sea diving_AOWD Dimitar and kid Трябва да отбележа, че той се справи много добре в боравенето с декомпресионния буй, което никак не е лесно, особено с плътни неопренови ръкавици върху ръцете, усилени с кевларени платки на пръстите. За съжаление, действията му с компаса бяха незадоволителни, защото обстановката много го затрудняваше. Почти нулевата видимост под водата и прекомерно ангажираното внимание в посока на изглаждане на плувната му техника, попречиха значително при изпълнението му на поставените от мен елементарни навигационни задачи. В края на втория ден от неговия Advanced Open Water курс и след четири водолазни спускания, всяко от които с продължителност над петдесет минути, Димитър се чувстваше леко притеснен за предстоящото му на следващия ден първо дълбоководно спускане в открито море.

Навярно повечето от вас не знаят, че на север от нос Калиакра няма изградени подходящи за целта места за спускане на лодки във водата. Само в малкия залив „Болата“ може да се вкара колесар в морето, но и там инфраструктурата е много лоша, а през почивните дни мястото е задръстено от автомобили на летовници и риболовци. Затова организацията, свързана с излизане в открито море с лодка за водолазни спускания, понякога ми причинява допълнителен стрес от напрежение при сутрешната подготовка. Във водолазния курс на Димитър, денят за дълбоководните тренировъчни спускания се падна в неделя, но тъй като предвещаваше да бъде дъждовен, неколцина бяхме само морските ентусиасти в малкия залив и обичайните затруднения ни се разминаха. С Димитър се бяхме разбрали, че ще качим на борда на лодката оборудване за две водолазни спускания, като второто от тях е пожелателно, а не задължително в предвидената програма на курса. Казах му, че ще преценим дали да го направим според самочувствието му, защото подозирах, че ще го обземе морска болест. Уви, предположението ми излезе вярно, но младежът се владееше добре, въпреки дискомфорта, който изпитваше, особено когато спрях лодката на мястото за спускане. Посъветвах го да се облече и да влезе във водата, колкото е възможно по-скоро, за да намали негативния ефект върху вестибуларния му апарат, породен от клатенето на лодката. Това действие му се отрази добре и той без допълнителни затруднения си постави сам оборудването на повърхността на водата, като се придържаше за бордовата въжена линия, специално пусната от мен за тази цел. Тук, на малко повече от две морски мили навътре в открито море, външната граница на обширното южно течение съвсем ясно се открояваше на хоризонта и Димитър сам я забеляза. Black sea diving_AOWD Dimitar on boardПо време на инструктажа, който направих по пътя към мястото за спускане, аз го бях предупредил, че калните водни маси почти напълно ще ограничат проникването на слънчева светлина в дълбоките морски слоеве и там околната среда ще бъде доста тъмна, затова ще поставя червена маркер-светлина на котвената линия точно на тридесет метра дълбочина, за да имаме референтна точка по време на подводното плуване и при изпълнение на водолазните задания, които отново се свеждаха до упражняването на самоконтрол при статичното позициониране, но този път в реална обстановка, която е не само трудна, но и опасна. Освен това, правилата за партньорство под водата също трябва да бъдат стриктно спазвани, като същевременно личната отговорност на водолаза за своевременно проследяване на параметрите на водолазното спускане не трябва да бъде пренебрегвана. Знаех, че всеки курсист изпитва страх преди началото на първото за него дълбоководно спускане, особено във видимо трудните черноморски условия, но този страх е „полезен“ и неминуемо се превръща в респект към тази среда. Последните ми словестни напътствия отправени към Димитър, преди да се потопим под морската повърхност, бяха свързани с кратко напомняне за бавно и ритмично дишане, както и за стремеж към равномерна скорост на спускане. Типично за характера на това течение, температурата на водата започна да се понижава чак към дванадесет метра дълбочина, където все още плътна завеса от мътна вода ни обгръщаше в кафяви нюанси, но както предполагах тези обстоятелства внезапно щяха да се променят. Сериозният термоклин ни посрещна на двадесет метра дълбочина, а показанията на нашите водолазни компютри спаднаха до седем градуса С°, когато спряхме на тридесет метра и аз привързах маяка към котвената линия, която полегато се спускаше към дъното на петдесет метра дълбочина. Бях сигурен, че Димитър вече осъзнаваше напълно всички преимущества на модела на личното си термозащитно облекло, което си беше купил по моя препоръка, както и ползата от „досадните“ упражнения за боравене с водолазното оборудване с ръце, облечени в дебели неопренови ръкавици, които той екзалтирано вдигна в знак на победа, когато напуснахме линията и се отправихме на кратка обиколка в този мистичен свят на морските дълбини. От опит знам, че още с първото посещение, всеки от нас сам за себе си разбира, дали се вписва в околния пейзаж или не. Мисля, че Димитър стана негов привърженик, който тепърва ще иска отново и отново да го посещава.

Автор: Николай Митев, 17.06.2014

ВОДОЛАЗНО ПЪТУВАНЕ ДО КРИМСКИЯ ПОЛУОСТРОВ.

Идеята за организирането на черноморско водолазно пътуване се появи в съзнанието ми за първи път през лятото на 2010 година, може би като контра пунк на всички популярни такива дестинации към субтропическите и тропическите географски ширини на Световния океан и навярно отчасти, заради това, че се чувствам лично засегнат от обстоятелството, че ние не познаваме достатъчно нашето море, но с лекота използваме или приемаме недостойни епитети за неговата природа, която е толкова впечатляваща и неповторима, колкото и сурова. Всички знаем, че то е било сериозно препятствие по древните търговски пътища и арена на бойни действия от най-далечно минало, но незнайни са броят и местата на останките от тези катастрофи по неговото дъно. Запознати сме с повечето от обитателите му, но не сме опознали достатъчно различните им местообитания и способи за оцеляване в естествената им среда. Понасяли сме трудни моменти в неговите променливи морски условия, но не сме се постарали достатъчно в изследванията си под водата, за да разберем какво крие толкова ревниво в себе си. Повечето от нас са започнали водолазната си практика под неговата повърхност, а някои, в това число и аз, продължаваме да го преоткриваме в иначе тесните граници на родното ни крайбрежие. Затова реших, че ако започна една дългосрочна кампания за провеждане на водолазни пътувания до различните му географски точки може да предизвикам вашия изследователски интерес и стремеж да ме последвате. В следващите редове ще ви разкажа за едно такова водолазно пътуване до Кримския полуостров, коeто предприехме през месец юни на 2012 година. Първоначалният замисъл за експедицията включваше няколко водолазни спускания до потънали кораби в морската акватория на град Одеса и след това да продължим към Севастопол, но в последствие решихме, че водолазното ни пътуване ще бъде по-ползотворно, ако прекараме времето си само на Кримския полуостров, защото списъкът с подводните обекти около него ни предлагаше разнообразие от рифове и потънали кораби, както и достъп до прочутата Ушаковска стена, сиреч достатъчно дълъг, за да запълним ползотворно едноседмичен престой. По план трябваше да отпътуваме от България на девети юни и да пристигнем в хотела на нашите домакини на десети юни (неделя), а датата за връщане у дома беше седемнадесети юни (отново неделя), т.е. разполагахме с шест пълни дни време за престой в Севастопол – от понеделник до събота. Местният водолазен клуб, с който предварително се бях договорил за съдействие по всички логистични направления на нашето пребиваване в Севастопол, показа готовност да ни посрещне, отговаряща напълно на добрата му професионална репутация. Но нека да се върна в началото на пътуването и да ви разкажа за премеждията ни по пътя.

Групата ни се състоеше от шест души. Камерен състав, който разпределихме в два автомобила. Бяхме решили да пътуваме с наши превозни средства, защото имахме много личен багаж, пък и по този начин си осигурявахме пълна независимост през времето на цялата екскурзия. Избрахме най-краткия наземен маршрут, който включваше преминаването през следните населени места: Дуранкулак (България) – Констанца (Румъния) – Хършова (Румъния) – Браила (Румъния) – Галац (Румъния) – Кагул (Молдова) – Вулканец (Молдова) – Одеса (Украйна) – Николаев (Украйна) – Севастопол (Украйна). Общата дължина на маршрута беше приблизително хиляда и триста километра, а сборното ни място се оказа бензиностанция на OMV в Галац, защото единият автомобил тръгна от София, а другият от Варна. Отпътувахме от България на девети юни и бързо се придвижихме до границата на Румъния с Молдова, където молдованските служители ни посрещнаха с ентусиазиран пламък в очите, който ние бяхме позабравили за последните десет години. След първоначалните въпроси, отправени към нас, за целите и крайната дестинация на нашето пътуване, последва проверка на личните ни документи, след която разговорът ни продължи по същество и в близост до товарната платформа на черния Nissan Navara,под чието покривало акуратно бяха наредени саковете с индивидуалното водолазно оборудване. Първата „противникова“ стрела се изстреля към нашите редици с въпроса „Ножове носите ли?“, но ние сполучливо я отбихме с утвърдителен отговор и с уточнението, че този елемент от водолазното оборудване прилича повече на инструмент, отколкото на оръжие и че е задължителна част към водолазната екипировка. Охладихме още повече устрема на граничарите, след като разпокрихме товарния отсек на пикапа и сами им предложихме старателно да проверят съдържанието на чантите. Уви, спечеленото от нас първо сражение с охранителните органи на държавата, все още не означаваше крайна победа във „форсирането“ на молдованските граници, защото ни предстоеше да преминем през два техни пункта във всяка посока. Разочаровани от нашата готовност за съдействие в „обиска“ на превозните средства, служителите преминаха към проверка на документите на автомобилите и почти веднага откриха как да ни притиснат в отбрана, защото се оказа, че на водача на пикапа, не му е издадено пълномощно за управление на МПС-то от страна на собственика на същото. Опитахме да се измъкнем от „обсадата“, като заявихме, че в случая лицето, което управлява автомобила и управителят на фирмата-притежател на превозното средство са една и съща персона, но не успяхме, защото бяхме попаднали в „уставна издънка“. Освен това, собствеността на другия наш автомобил беше от идентичен характер, но документите свързани с неговото управление, бяха изрядни и в пълен порядък, а подобно сравнение не беше в наша полза. На граничарите не им оставаше нищо друго, освен да кажат „Сезам отвори се“ и след това да си вземат поредната „добавка“ към заплатата. Докато те доволно „потриваха ръце“, ние проведохме кратко групово съвещание и решихме, че няма да се подаваме на манипулации и че ще намерим начин да запълним „уставния пропуск“, който бяхме допуснали. В противен случай трябваше да си „плащаме“ на всички дежурни офицери по всички пунктове, защото те щяха да си предават информацията помежду си и изнудването щеше да бъде безмилостно. Междувременно четирима от нас преминаха с лекия автомобил в територията на Молдова, а двама останаха с товарния пикап от другата страна, така че трябваше да общуваме помежду си чрез телефони. Залезът на слънцето вече преваляше и беше след осем часа вечерта, когато успяхме да установим какво е нощното автобусно разписание между София и Русе, за да се направи опит да се изпратят до нас исканото пълномощно и оригиналния печат на дружеството, което притежава Nissan-а. Водачът на пикапа и един придружител тръгнаха обратно за България, а ние продължихме напред по пътя си към Севастопол, за да се настаним и да ги изчакаме там. Имаше известен риск в това разделяне на групата, защото ние не можехме да бъдем сигурни, че те ще успеят да се сдобият с нужните юридически атрибути и че ще преминат границите навреме, за да ни „догонят“ на украинска територия, още повече, че нашето водолазното оборудване оставаше с тях, но решихме да го поемем. Вече бяхме доста изнервени от дългия престой на първия граничен пункт, сухата храна и водата за пиене, които си бяхме приготвили привършваха, а комарите наоколо бяха стотици и по-кръвожадни дори от граничарите. Затова нашият квартет продължи пътя си напред към Кримския полуостров, като преди това аз предвидливо предадох на двете момчета едно копие от писмената покана за гостуване, която предварително бях изпросил от нашите домакини в Севастопол. Реших, че може да им потрябва за оправдание относно количеството на водолазното оборудване, което пренасят в автомобила. И правилно постъпих, защото по-късно, в ранните часове на следващата сутрин, когато двамата са се върнали на входния граничен пункт в Молдова, екипът от гранични служители вече е бил сменен и новите дежурни офицери изобщо не са обърнали внимание на исканото преди това, от техните колеги, пълномощно за управление на автомобила, а обяснение за превозвания товар в него. Това е причинило още цели три часа забавяне, заради обстойна проверка на съдържанието на всички сакове и след това за попълване на митнически декларации. Най-сетне, след като не са намерили повод, за да ги задържат повече, служителите са пуснали момчетата да преминат границата и да продължат по пътя си към Севастопол. Украинските граничари също са се опитали да ги изнудват, относно пренасянето на водолазната екипировка, но са проявили по-малка настойчивост в своите намерения, като са се ограничили в изказаното от тях предположение за възможна продажба на украинския пазар на въпросното оборудване. И така след почти двадесет и четири часа прекарани по пътищата и границите на източна Европа, всички ние благополучно успяхме да се съберем и да се настаним в хотела на нашите домакини в Севастопол. Със задоволство установихме, че битовите условия са чудесни и че водолазният център разполага с всичко необходимо, за да задоволи нуждите на всякакъв клас водолази. При това, изградената материална база показваше не само завидните финансови възможности на домакините, но и техните добри познания на водолазния бизнес. Техническата работилница и газозарядната станция бяха подредени с подчертано внимание към детайлите и личеше, че оборудването се използва постоянно, а не само през почивните дни. OLYMPUS DIGITAL CAMERAОсобено впечатление ни направиха и конкретни инфраструктурни елементи, а именно кръглия петметров басейн, разположен в градината на хотела и предназначен само за водолазен тренинг, както и близо стометровия по дължина скален тунел, прокопан нарочно, за да осигури директен достъп на водолазите до морския бряг, намиращ се под високото скално плато на „Казачья бухта“. OLYMPUS DIGITAL CAMERAВ интерес на истината, домакините не демонстрираха към нас привичното за всички хотелиери топло посрещане на техните гости, което мен лично малко ме разочарова, но приех тяхното отношение, като типично за руския темперамент, а не като нарочно. Всички чувствахме голяма умора от преживяното нервно напрежение по пътя, но нямахме търпение да започнем с водолазните спускания, затова след кратка почивка се заехме с подготовка на личната си водолазна екипировка и на следващия ден рано сутринта се отправихме с автомобилите си към една от многобройните лодкостоянки, които са разположени навътре в обширната акватория на Севастополския залив. Там ни очакваше екипажът на бързоходната лодка на водолазния център, която също ни впечатли със своите технически характеристики и оборудване. Бързо и без излишно суетене се качихме на борда и се отправихме към фарватера на залива. OLYMPUS DIGITAL CAMERAЗа този първи ден от водолазната седмица беше запланувано да посетим дълбоките подводни рифове пред нос Херсонес, които се издигат от пясъчното дъно на двадесет и пет метра дълбочина, както и да огледаме един скален каньон по време на второто водолазно спускане. Двата профила бяха удобни за адаптация и момчетата в групата ги приеха радушно. През цялото време на плаването към местата за провеждане на спусканията, руският екипаж не ни обърна никакво внимание, въпреки моите очаквания поне за кратко обяснение относно организацията на същите, но предположих, че инструктажът ще бъде проведен непосредствено преди първото водолазно спускане. Уви, надеждите ми останаха напразни…Дима, така се казваше подводния ни водач, продължаваше да си говори с капитана на лодката така улисано, че все едно на борда други лица, освен тях двамата, нямаше. Затова аз помолих момчетата да започнат да се обличат по моя преценка по време на плаването и ги предупредих за възможни изненади в началото на спускането. Морските условия бяха добри, но видимостта под водата изглеждаше компромисна. Всъщност, още предния ден, когато пристигнахме на полуострова, аз веднага отидох да погледна морето от високите скални брегове и ми направи впечатление, че водата има твърде нехарактерен за Черно море тюркоазен цвят. OLYMPUS DIGITAL CAMERAОбстоятелство, което ме смути, защото означаваше, че в повърхностните водни слоеве има течение с варовикови примеси. Така и се оказа в действителност. Дима не само, че не благоволи да ни каже няколко думи, отностно подводния терен и начина, по който планираше да проведе спускането, но и още с приводняването си от борда на лодката изчезна веднага под повърхността на водата, като буквално ни изостави, навярно разчитайки на това, че ние веднага ще го последваме. Момчетата от групата се постараха своевременно да реагират в създалата се ситуация, но това им костваше излишно напрежение в началото на водолазното спускане, което иначе премина без повече затруднения. Нещо, което веднага ми направи негативно впечатление по време на подводния обзор, бе липсата на флора и фауна. Рифовите стени се извисяваха от дъното на височина до около десет метра, но изглеждаха пусти и необитаеми. Забелязваха се и проходи в тях, които ни позволяваха да преминаваме през терена в зигзагообразен профил. По време на първото ни водолазно спускане пред нос Херсонес, лично аз видях на две различни места върху дъното, покрито с едър пясък, черноморска котка или черноморска лисица. Никога не съм бил сигурен в разликите между двата вида, защото не съм ги наблюдавал покрай родните ни брегове, но със сигурност мога да заявя, че това не бяха калкани. За съжаление, темпото на водене, което Дима ни налагаше, приличаше на подводна гоненица, затова нямах време да разгледам тези същества отблизо и за по-дълго време. И понеже аз плувах на опашката на групата, мисля, че никой друг, освен мен не ги забеляза. По-късно следобяд, когато се върнахме на пристана, аз разговарях с Дима насаме и деликатно му подсказах нуждата от промени в неговото поведение на водач. На следващия ден, следвайки предложението на нашите домакини, посетихме подводните останки на един свален през Втората Световна Война немски самолет и отломките на боен кораб от съюзническата флотилия. И двете точки бяха на дълбочина между седемнадесет и двадесет и два метра, но оскъдни и донякъде скучни. Дима изглеждаше по-старателен в изпълнението на своите функции, но все още беше далеч от подобаващия професионализъм за един Divemaster. Чувствах разочарование…Мисля, че и момчетата споделяха моето усещане. Бяхме дошли на Кримския полуостров с нагласата да посетим различни останки от потопени кораби, защото тези земи многократно са били нападани откъм морето, но очакванията ни се оказаха напразни. По всичко личеше, че нашите домакини се стремяха да ограничават плаванията на водолазната лодка и да се придържат към подводните рифове в близост до брега, така че на нас не ни оставаше нищо друго, освен да изчакаме деня, за който се бяхме договорили да направим водолазни спускания в подножието на Ушаковската стена. Diving in Black Sea_Ushakovskaya wallИзвисявайки се високо над югозападния вход на Балаклавската бухта, която се врязва дълбоко навътре в Кримския полуостров, тази спираща дъха триста метра висока отвесна скала се спуска под водата на дълбочина до около седемдесет метра. На определени места, върху тясна подводна тераса, приблизително на четиридесет и пет метра дълбочина, местните ни уверяваха, че може да се забележат артилерийски снаряди, останали от времето на учебните стрелби на флотата на Адмирал Ушаков. Същият военачалник, който е водил най-голямата морска битка в Черно море, побеждавайки многократно превъзхождащата го по численост на корабите турска армада на Хюсеин Паша при нос Калиакра в България през 1791 година. С тази победа окончателно завършва Руско-Турската война. Ушаковската стена е била също учебен прицел на торпедни катери и подводници от по-близкото минало. За това свидетелстват останките от техните канонади по дъното или поне така твърдят местните водолази. В този ден морските условия бяха чудесни. Повърхността на водата беше гладка като огледало, а и видимостта беше обещаваща на пръв поглед. Нямахме търпение да се потопим в тази сюрреалистична потайнственост, затова далеч преди нашата лодка да се позиционира в подножието на внушителния гранитен колос, ние вече бяхме седнали на нейните надувни бордове в пълна „бойна“ готовност. На предстоящото водолазно спускане наш подводен водач беше Сергей – опитен водолазен инструктор, който добре знаеше какво се очаква от него. Всички в групата се приводнихме почти едновременно и веднага се отправихме надолу в сянката на бездната. Очите ни бързо се адаптираха в сумрачната обстановка, защото никой не избързваше да включи водолазния си фенер и навярно по свой начин се опитваше да се „слее“ със стената. С умерено темпо, наложено от водача, достигнахме планираната максимална дълбочина от петдесет метра и след няколко минутен престой, с плавен вираж, започнахме да се издигаме нагоре по диагонал, покрай стената. Видимостта под водата надвишаваше двадесет и пет метра, а температурата беше около девет градуса по Целзий. Тъй като някои от момчетата в групата по това време все още нямаха практически опит в изпълнението на подводни профили с продължителна стъпална декомпресия, аз предварително се бях договорил със Сергей да съкрати дънното време под четиридесет метра дълбочина в рамките на престой, който щеше да ни позволи да изплуваме бавно и линейно към повърхността, така че никой от водолазите да не остане с критичен запас от въздух. Цялото спускане мина гладко и по план, като остави незабравими спомени за мен, защото “wall diving”-a не е типичен за Черно море. Освен това, покрай стената забелязах изобилие от форми на живот, което в голяма степен компенсира тъжните ми впечатления, останали в съзнанието ми от пустите крайбрежни рифове около нос Херсонес. Преди да се отправим към базата на нашите домакини, те любезно ни предложиха един морски тур в Балаклавския залив, където е била разположена корабо-ремонтната работилница за дизелови подводни лодки на Съветския съюз, която в днешно време е превърната в музей, достъпен за посетители. OLYMPUS DIGITAL CAMERAТова бившо поделение на военно-морските сили на СССР е било охранявано изключително строго и неговите строители са използвали умело природните дадености, за да прикрият дейността му. Стотици метри навътре в скалите се вливат закрити и тесни морски канали, чиито дълбочини не надвишават десет метра и които водят към ремонтните доковете. Входът, откъм открито море, към Балаклавския залив е ограничен от високи скали, осеяни с наблюдателни вишки и бойни кули, а по време на Студената война във фарватера и птица не е можела да прелети незабелязано денем и нощем. Истинска секратна военна крепост, която е била дом за няколко поколения граждани на бившия Съветски съюз.

В подчертано добро настроение и удовлетворени от преживяното през този ден, ние вече обсъждахме предстоящите последни водолазни спускания, предвидени за краткия ни престой на Кримския полуостров, а именно обследването на останките на транспортния кораб „Волга-Дон“- бивша съветска канонерка „Красная Молдавия”, построена в годините между 1917 и 1929, която до 1941 е превозвала основно руда. Корабът попада под немско командване, след като хитлеристките войски завземат Николаевската корабостроителница в Украйна. Получава названието „Волга-Дон” в последствие, но не са намерени доказателства за автентичността и произхода на това негово наименование. За кораба се разказва, че на 25 ноември 1943 г. под конвой в състав – „Стихи” и „Димитреску” – румънски бойни катери, тралчик R-205 и противолодъчните кораби UJ-2301 и UJ-2309 – „Волга-Дон” е плавал, превозвайки на борда си товар с общо тегло триста двадесет и пет тона, който основно се е състоял от амуниции за германските военно-въздушни сили „Люфтвафе”. В 19:07 часа на същия ден, корабът е бил торпелиран от съветската подводница „Л-6”, командвана от капитан-лейтенант Б.В.Гремяко, но се задържа на повърхността. Загиват пет души от екипажа, а останалите са прехвърлени на другите съдове от конвоя. Катерът „Димитреску” прави опит да изтегли след себе си поразения транспортер, но поради лошите атмосферни условия и силното вълнение, „Волга-Дон” потъва с целия си товар на около три мили от брега. Говори се, че останките от кораба са изключително интересни и сравнително лесно достъпни за повечето водолази, но само едно или две водолазни спускания не са достатъчни за цялостно им обследване. Diving in Black Sea_Volga_DonТрюмовете са широко отворени и се твърди, че в тях все още лежат касети с авиационни бомби, гаубици, както и други боеприпаси. Можело да се видят и части от каросериите на военни автомобили с висока проходимост. Димоотводът на кораба е паднал на около пет метра встрани от кърмата по десния борд. Корпусът е с дължина седемдесет и пет метра и лежи на равен кил на дълбочина тридесет и един метра, а командната рубка се намира на дълбочина около двадесет и четири метра. Придънните течения били характерни за това място на корабокрушение. Със средна сила и скорост, същите се движели предимно в югоизточна посока, но често променяли направлението си. Видимостта около кораба често надвишавала двадесет метра. Видно и от самите снимки, този wreck поразително прилича на прочутия „Thislegorm” в Червено море.Уви, ние не успяхме да разгледаме подводните останки на „Волга-Дон“, защото нашето Черно море „реши“ този път да ги скрие от нас. Още същата вечер, в деня след водолазните спускания под Ушаковската стена, след като се прибрахме в хотела, аз проследих морската прогноза до края на седмицата и със съжаление установих, че по всяка вероятност няма да можем да проведем планираните водолазни спускания до „Волга-Дон“. Рано сутринта на следващия ден, още по изгрев слънце, отидох на високия скален бряг, за да проверя какви са фактическите морски условия и разбрах, че нашата водолазна програма на Кримския полуостров приключи. OLYMPUS DIGITAL CAMERAОт шестте дни за водолазни спускания, само четири се оказаха благоприятни, така че не ни оставяше нищо друго освен да прекараме останалото ни време в екскурзии до различни исторически места или в приятни разходки сред градската атмосфера на Севастопол – един черноморски град, който продължава да пренася във времето духа на своето героично минало.

Автор: Николай Митев, 12.05.2014

САМОПОРИЦАНИЕ:  WATER COLOURS, GRAND CAYMAN.

Начевам тази лична рубрика с голямо вътрешно притеснение, защото в нея ще описвам съществените грешки, които съм допуснал в работата си, като професионален водолазен инструктор и защото не знам докъде ще ми стигнат силите, за да се преборя с егото си, но тепърва ще разбера.

Sailing Falcon Това се случи на 21.12.2013  година при изпълнение на рутинните ми задължения, като капитан на четиридесет и шест футова моторна водолазна яхта “Falcon” на остров Гранд Кайман. Беше съботен ден от седмицата, когато на борда на плавателния съд очаквах да се качат група от четиринадесет водолази пасажери и двама екипажни водолазни инструктори  от круизен кораб AIDA BELLA, чийто редовно зимно разписание в Карибско море включваше еднодневно посещение на Кайманови острови два пъти в месеца. Флотилията на AIDA Cruises се съставлява от десет кораба, които плават под италиански флаг и превозват на борда си само немскоговорящи туристи, предимно от европейски държави. AIDA bella_2014-01-04Повечето от тях имат съвсем ограничени познания на английски език, което е една от основните причини да бъдат придружвани от „техни“ водачи по време на развлекателните им занимания извън борда на круизния кораб. Те им служат и като преводачи при различни обстоятелства. В моя екипажен състав също имаше двама щатни водолазни иструктори, които ми съдействаха за изпълнението на това кратковременно водолазно пътуване покрай западния бряг на Гранд Кайман. По силата на договора, сключен между круизния оператор и местния водолазен център, предлагащ водолазната услуга, морският тур не трябва да продължава по-дълго от три часа и половина, но задължителното времетраене на всяко едно от предвидените две отделни водолазни спускания варира от петдесет до шестдесет минути подводен престой. При това между тях се изисква четиридесет и пет минутен интервал за отдих. Като се добавят преходите от точка до точка и времето за подготовка на водолазите за влизане във водата, всички тези фактори доста притесняват графика на капитана на водолазната яхта, сиреч на мен. Освен това трябва да разчитам изцяло на колегите си от AIDA BELLA, че предават по същество важната информация, която им предостявам, за да подготвят полезен инструктаж на водолазите, а от опит знам, че винаги пропускат някой детайл, защото самите те са напрегнати или защото правят погрешна интерпретация на казаното от мен. German divers_briefingСчитам, че трябва да спра до тук с изреждането на предварителните обстоятелства, за да не ги превърна в оправдание за моита последвали грешки, първата от които допуснах, когато се запознах с германските колеги, водолазни инструктори, които изразиха пред мен своите притеснения относно това, че не са наясно с установения ред за провеждането на този водолазен тур, както и с характеристиките на самите подводни места. В този момент АЗ-ът в мен взе думата и с подчертано самоуважение увери въпросните лица, че ако оставят цялата организация на водолазния круиз под ръководството на моята особа, няма да имат причини за повече тревоги от такова естество. За да подсиля още повече авторитета си, добавих и това, че в продължение на няколко сезона вече провеждам такива водолазни плавания около Гранд Кайман и добре познавам цялата акватория. Според предвидената програма, ние трябваше да проведем едно дълбоководно водолазно спускане до отвесна стена и едно плитко такова до коралов риф или до останки от потънал кораб. Diving Grand Cayman_Ian Austin_wall dive

Западната подводна стена на Гранд Кайман представлява стръмен наклон, който се спуска под ъгъл около сто и десет градуса под петстотин метра дълбочина.  Платото върху стената е равнинно и в непосредствена близост до ръба на склона, дълбочините варират между седемнадесет и двадесет метра. Покрито е с ниски коралови гребени, перпендикулярно разположени спрямо стената и които са разделени с  тесни пясъчни прорези между тях. Този еднообразен релеф може да бъде много коварен терен за подводен водач, които подценява  елементарната навигационна обстановка, дори и при видимост под водата по-обширна от тридесет метра, такава каквато е обичайната за карибския морски басейн. Около Гранд Кайман има отбелязани повече от триста шестедесет и пет подводни места, но не всички са маркирани с буйове през цялата година. Схематично някои от тях се „отварят“, а други се „затварят“ временно за водолазни посещения. Това е целенасочена стратегия на местния държавен департамент по екология, която защитава подводната среда и начина на живот на нейните обитатели в морската акватория на острова. Седемдесет и пет процента от същата съставлява защитена  от закона природна зона, където трябва да се спазват определени правила за корабоплаване и морски спортно-развлекателни занимания. В началото на зимния сезон на 2014 година, на западното крайбрежие на Гранд Кайман, общия брой на достъпните подводни места беше четиридесет и шест, но към тях се добавиха две нови точки на ръба на стената, едната от които се нарича WАТЕR COLOURS . По ред причини, към датата на описаното от мен събитие, аз все още не бях се спускал под водата на тази локация и реших да го направя в същия този ден. Приех решението на германските си колеги, относно разпределението на водолазните групи, според което аз трябваше самостоятелно да предвождам шестима опитни водолази, а те си разделиха останалите осем, в две групи по четири човека. Единият от двамата щатни водолазни водачи в моя екипаж трябваше да придружи някой от инструкторите на двете малки групи, които щяха да се придвижват под водата в непосредствена близост една след друга, а вторият да остане на борда на яхтата, като осигуряващ дежурен. Така и направихме. Водолазното спускане на моята група започна гладко и бързо достигнахме целевата дълбочина от двадесет и пет метра. Аз хвърлих бегъл поглед към котвеното месторазположение на буйовата въжена линия, към която оставих привързана моторната яхта и поех покрай склона на стената срещу течението. Знаех, че германските водолази зад мен ще очакват да запълня максимално планираното време на подводния профил и затова наложих бавно темпо на плуване, като запазих дълбочината почти непроменена за следващите двадесет минути. След това предприех контролна спирка, за да се усведомя с какво количество въздух разполагат. Всичките имаха идентичен запас равен на половината от първоначалния. Интензитетът на насрещното подводно течение не беше особено силен, но ми подсказваше, че скоростта му е достатъчна, за да намали  времето за връщане към линията с около десет минути, затова започнах плавно изплуване към платото на стената, разгръщайки широк вираж навътре към рифовите гребени, чрез който добавих още пет минути към акумулираното до момента подводно време. Направи ми впечатление обстоятелството, че в края на виража, когато вече бях обърнал групата в обратната посока и всички се намирахме на дълбочина около петнадесет метра, дистанцията  от кораловите формирования върху платото под нас беше по-голяма от тази, която е харатерна за топографията на повечето подводни точки в района, но в същия момент не му обърнах подобаващо внимание. Това беше съществен пропуск от моя страна, защото ми попречи да установя навреме, че преходът между наклона и платото на стената на тази нова подводна локация не е така рязко изразен, както на другите места и това може да ме подведе твърде встрани от успоредната права на маркиращия буй, тоест от крайната точка на водолазното спускане. Отново спрях придвижването на моята група за кратко сведение относно остатъчното количество  въздух, с което разполагаха водолазите. Получих сигнали от всички, че им остава една трета от първоначалния запас. Тази информация малко ме смути, след като изчислих, че вече навлизаме в двадесет и осмата минута на подводното време и дори с помоща на течението на връщане, трябваше да покрием поне още петнадесет минути, за да достигнем линията за изплуване, затова дадох указание на групата да намали дълбочината на дванадесет метра. В мен вече се появи и вътрешното усещане, че „нещо не е наред“, но тогава не осъзнавах в какво точно греша. След около десет минути забелязах и друго необичайно обстоятелство, което не „пасваше“ в логическата последователност на моите изчисления  – едната от двете по-малки групи водолази ме „засече“ косо навътре към по-плитките рифови зони на платото. Такава маневра се предприема от водачите към края на водолазното спускане, чрез която искат да удължат подводния престой, като същевременно остават в близост до въжената линия. Аз обаче реших, че германският ми колега не следва тази тактика, а че е предприел по-обширен обзор на кораловите гребени, защото според моите сметки, ние все още се намирахме на значително разстояние от мястото за окончателно изплуване. Това беше поредна грешна преценка на ситуацията от моя страна. След като се разминахме с другите водолази, които впрочем не ни забелязаха, защото бяха под нашата дълбочина, аз отново поисках сведение от моите последователи за остатъчното им количество въздух. Бяха достигнали до критичния минимум от петдесет атмосфери, а вече превишавахме четиридесет минути подводен престой. Отново намалих дълбочинното ниво и влязохме в десетметровата изобата, защото ни предстоеше и safety stop за три минути на пет метра, затова плавно продължих кривата на профила нагоре. Така изминаха още десет минути в ритмично плуване, половината от които прекарахме на пет метра дълбочина и изпълнихме напълно протокола за безопасно изплуване, но аз вече знаех, че съм се провалил в един много важен аспект от моите задължения – да върна водолазите до линията на буйя. Бяхме я подминали. Не ми оставаше  друго решение, освен да ги изведа окончателно на морската повърхност, защото нямаха повече запас от въздух. Яхтата беше на около сто метра зад нас. Имаше една семейна двойка водолази в моята група, която още с излизането на повърхността на водата започна да изразява крайното си недоволство от моето лидерство. Противно на моя бурен темперамент, успях да запазя самообладание и мълчание, докато  теглих тези персони обратно към яхтата. След това помогнах на всички останали да излязат от водата и поисках да разговарям с тях, за да им се извиня за допуснатата от мен грешка, но поведението на тези двама души стана грубо и невъзпитано. Това не ме обезсърчи и след двадесет минути време на преход  до следващото подводно място, аз отново направих постъпка към тях за извинение, но те пак ме пренебрегнаха и така този неприятен инцидент, за който все още се самообвинявам, приключи.  Изводите от него ще оставя за вас, а поуката ще запазя за себе си.

Автор: Николай Митев, 16.03.2014

Снимки: Ian Austin (подводна); авторът

ПЪРВИЯТ ВОДОЛАЗЕН КУРС В БЛИЗЪК ПЛАН.

В моята дългогодишна практика, като водолазен инструктор, съм обучавал много личности, които са имали различна мотивация и индивидуална представа за тяхното въвеждане във водолазния спорт. Мнозинството от тях са споделяли подбуди с приключенски или изследователски характер, а други завоалирано са демонстрирали своя стремеж да следват „модерен начин“ за прекарване на свободното време и отдих на екзотични морски дестинации. Забелязал съм също, че сред разнообразието от техните лични мотиви да станат водолази, кандидатите си приличат в своята погрешна нагласа за предмета на първоначалния водолазен курс. Почти всеки от тях е смятал, че това е полудневно занимание, с което пълноценно може да се запълват сутрешните часове в едноседмична програма за престой на черноморието. Да, този период от време е напълно достатъчен за завършване на първоначален водолазен курс с VODASPORT, но занятията са целодневни и не трябва да се подценяват. В следващите редове ще се постарая да ви запозная подробно със съдържанието на водолазния курс PADI Open Water Diver и да ви поясня основните критерии, които ще се прилагат за оценка на вашето успешно представяне по време на това водолазно обучение. Ще започна най-напред с обяснение за наименованието на водолазния курс. Съкращението PADI произлиза от името на международната организация, според чиито стандарти ще премине вашия първоначален водолазен курс с VODASPORT и която ще ви издаде съответния сертификат за квалификация. Същата се нарича Professional Association of Diving Instructors (PADI) International Incorporated и е най-широко утвърдената в света тренировъчна асоциация за спортни водолази, която е основен корпоративен член на Recreational Scuba Training Council (RSTC) Worldwide и European Underwater Federation (EUF). Последните две организации определят нормативните рамки за провеждането на спортен водолазен тренинг в международен мащаб и в частност в границите на Европейския съюз. Това означава, че вашата първоначална водолазна квалификация ще се признава за валидна навсякъде по света и че вашата подготовка ще отговаря на съвременните изисквания за качествено водолазно обучение. Наименованието Open Water Diver категоризира правоспособността на притежателя на водолазния сертификат да участва във водолазни спускания в открити (необезопасени) води чрез употребата на автономно водолазно оборудване с открит цикъл на дишане до максимална дълбочина осемнадесет метра. Младежите на възраст между десет и петнадесет години получават квалификация Junior Open Water Diver и дълбочинния лимит за тях се ограничава до дванадесет метра. Същите трябва да бъдат придружавани под водата от техен пълнолетен попечител водолаз или от професионален подводен водач (Divemaster).

Кандидатите за всеки водолазен курс подлежат на документална регистрация във VODASPORT, като особено внимание се обръща на тяхното здравословно състояние и по-специално на сърдечно-съдовата и респираторната система. Ако е необходимо, може да се назначи консултация с лекар-специалист по хипербарна медицина. Практическите занимания в морето започват още от първия ден на водолазния курс с плувен тест, който включва преминаването на определена дистанция без междинно спиране и десет минутен престой на повърхността в дълбоки води без употребата на поддържащи помощни средства. Този изпит се провежда от мен и аз оценявам не само плувните способности на кандидата, но и физическата му готовност за престоящите натоварвания, които са характерни за водолазната практика. Освен това ми подсказва до каква степен той или тя се чувства комфортно във водна среда, особено в морски условия. Употребата на автономно водолазно оборудване изисква упражняването на добър дихателен самоконтрол от страна на водолаза и специфични координирани движения на крайниците, особено на краката, при различното позициониране на тялото му на повърхността и под водата в условията на безтегловност – динамично или стационарно. Колкото по-сложна е водолазната задача, толкова по-гладки трябва да бъдат тези умения. Разбира се, че тяхното усъвършенстване не може да се побере в рамките на един водолазен курс, но когато се положи добра основа, по-бързо и по-лесно ще се постигне целевия напредък. В курса PADI Open Water Diver са предвидени поредица от тренировъчни водолазни спускания в ограничени по дълбочина и обширност води, през времето на които курсистът се упражнява в постепенното овладяване на различни подводни техники – индивидуални или в партньорство с друг водолаз. Заниманията се извършват под пряк инструкторски контрол в строго определена градивна последователност и в логична връзка с натрупването на теоретични познания. Овладяването на някои подводни умения изискват многократна повторяемост на съответната техника и това забавя процеса на обучението, когато се работи с група курсисти. Понякога се получава и разминаване в практическия напредък на водолазите, което налага промяна в програмната схема, докато се постигне необходимото изравняване на нивото между тях. Всяко едно от тези тренировъчни спускания в ограничени води е със средна продължителност между четиридесет и пет и петдесет минути, а общият им брой е четири или пет, който се определя от преценката на водолазния инструктор, според развитието на водолазния курс. Същите се разпределят в рамките на три дни. Теоретичната подготовка на водолазите в курса PADI Open Water Diver се разделя между самостоятелна работа в края на тренировъчния ден и беседи с инструктора, които във VODASPORT се провеждат „на терен“ в паузите между практическите занятия. Това изгражда солидна причинно-следствена връзка между знанията на курсистите и водолазните умения, които придобиват във водата. Предвидени са и видео презентации с обобщителен характер за всеки отделен модул от обучението.Назначават се и поредица от писмени тестове, петият от които е с решаващо значение за успешното завършване на водолазния курс. Изпитът съдържа петдесет въпроса и трябва да се постигне успеваемост в отговорите равна или по-голяма от седемдесет и пет процента. Аз давам на моите курсисти допълнителни писмени задачи за домашна работа, за да затвърдят максимално теоретичните си познания. Освен това, изисквам от тях задълбочено да се запознаят с правилната употреба на водолазните таблици, въпреки че в настоящето подводните компютри заместват тяхното приложение при планирането на недекомпресионни водолазни спускания. Ангажирам ги ежедневно и с полагането на грижи за поддръжката на водолазното оборудване на центъра, което всеки от тях идивидуално използва по време на своето обучение. По този начин те разширяват техническите си познания към отделните елементи на водолазната екипировка и си изграждат навици за нейното правилно обслужване и съхранение. Най-интересната част от водолазния курс са спусканията в открито море, които се провеждат в два отделни дни на различни подводни места и при възможност в различни морски условия.  По време на тези четири на брой водолазни спускания, курсистите демонстрират в реална обстановка, която не винаги е благоприятна, своите подводни умения, които са упражнявали преди това в ограничени води. Участват в действителното планиране на занятията, като правят оценка на акваториалната обстановка, определят начините за влизане и излизане от водата, според локацията на подводното място, и посочват естествените навигационни ориентири. Ако морските условия са твърде лоши, водолазният курс може да бъде прекъснат за ден или два. В заключение трябва да ви кажа, че ако решите да се запишете за участие в PADI Open Water Diver курс с VODASPORT, трябва да се свържете с мен предварително, за да уточним датите за неговото провеждане и подробностите, които ще ви помогнат оптимално да планирате престоя си при нас.

Автор: Николай Митев, 09.03.2014

ПЪРВОТО ВОДОЛАЗНО СПУСКАНЕ В БЛИЗЪК ПЛАН.

То ви дава изначални главозамайващи впечатления за подводния свят и уникални усещания, които не бихте могли да изпитате в условията на земната амосфера. Предоставя ви възможност да направите неща толкова неприсъщи до този момент за вас – да дишате под водата и да координирате движенията си докато се намирате в безтегловност. И всичко това е Ва Банк – няма средно положение. За щастие рядкост са тези, на които това начинание не им допада и спират след първия опит. Затова и броят на сертифицираните водолази в България продължава да расте. На английски език такова водолазно спускане се нарича Try-a-Dive или Discover Scuba Diving, когато е в по-разширен вариант с  включена практика на определени водолазни техники, но в същината си то е едно и също – пробно. Освен това е от изключително значение не само за този, който го предприема, но и за този, който му го предлага…или поне за мен е така.

Във водолазен център VODASPORT винаги провеждаме пробните водолазни спускания в морето в натуралистични подводни условия, които не винаги са много добри, но неизменно са истински. Предпочитаните от нас акватории са североизточните рифове срещу ваканционно селище Русалка или тези около „Скалната арка“ на село Тюленово. Рифовата зона в Птичия залив е по-обширна,  а тази в близост до скалните брегове на Тюленово – по-дълбока. И двете са много красиви с техния разнообразен дънен релеф и с изобилието си от черноморски обитатели , които ги населяват.

Diving in Black Sea_swimmer crabСрещат се почти всички представители на  ракообразните видове, дънните риби писия, морски език, морски дракон, морска мишка, както и калкан, но по-рядко. В началото и в края на летния сезон, морските кончета се придържат в плитките участъци на рифовете и са истинска наслада за очите на водолазите. Посипани като че ли със сребърен прах, тези нежни черноморски бижута могат само да предизвикват възхищение. Вниманието ви непременно ще бъде привлечено и от различните представители на рибните семейства, особено от малката рогата, морска кучка, която дръзко надзърта от своето скривалище. Diving in Black Sea_local fish specieТънките небесно сини ивици около нейната глава и изумрудените очички, които тя любопитно върти, веднага ще ви накарат да се влюбите в нея. Можете да видите как хамсията „разстила“ своя пасаж около вас и дребния сафрид, който предпочита да се навърта около въздушните мехури над главата ви, а ако се вгледате внимателно сред водораслите, непременно ще забележите морска игла, която умело се прикрива в засада, защото е хищен вид. Нищо, че не прилича на такъв. Всъщност, болшинството от черноморските рифови обитатели доста сполучливо се „маскират“ сред околната среда и това създава погрешно впечатление за наблюдателите от повърхността на водата, че няма какво да се види в нашето море. Навярно и вие сте си мислили същото…

Пробното водолазно спускане, което можете да направите с нас, ще ви предостави възможност да се запознаете и с основните правила за правилна употреба на водолазното оборудване, чрез практически упражнения на няколко елементарни  техники, които ще ви помогнат да се чувствате по-уверени по време на подводния тур. Същите не са сложни за изпълнение, но истината е, че повечето от начинаещите водолази изпитват затруднения в опитите си и в това няма нищо нередно. Тези упражнения не са със задължителен характер, но ние се стараем да помогнем на всеки участник в неговото пробно водолазно спускане да се справи успешно с това предизвикателство. Ако си задавате вътрешно в себе си въпроса, дали ви грози някаква опасност под водата, бих могъл да ви отговаря в следния смисъл. От околната среда няма  преки заплахи за вашето здраве. Diving in Black Sea_sea dragonОтровните обитатели на Черно море, като морския скорпион и морския дракон, използват своите оръжия само при самозащита, която вие едва ли ще предизвикате, дори и със своите неумели действия. Голямата черноморска медуза, чиито отровни пипала могат да причинят ужилване като от коприва, е много сетивно същество, което избягва вибрациите под водата, причинени от движенията на водолазите и се придържа на дистанция от тях. Всъщност, ако съумеете да се приближите бавно и плавно до нея, ще можете да се удивите отблизо на начина, по който новоизлюпени малки рибки се укриват от техните потенциални нападатели сред нейните пипала. Физиологичните усещания, които ще изпитате, следствие измененията на налягането под водата са характерни за водолазната практика и ние ще ви подготвим  да реагирате адекватно в такива условия. Все пак, не бива да придобивате предварително погрешно впечатление, че пробното водолазно спускане е лесно начинание. Напротив, трудно е и може да ви се стори дори доста изморително занимание, особено ако не водите спортен начин на живот в ежедневието си. Едноседмично интензивно каране на велосипед или поне няколко лекоатлетически кардио тренировки сред природата (алтернативно във фитнес залата) ще ви подготвят физически по-лесно да поемете натоварването по време на първото си водолазно спускане. Плуването, безспорно е най-близкото до водолазната практика спортно занимание и владеенето на елементарни плувни умения ще ви облекчи значително в старанието ви да се справите с координацията на движенията на водолаза под водата. В противен случай ще трябва да разчитате изцяло на нашата пряка поддръжка, което ще ви лиши в известна степен от „свобода на действията“, докато обследвате заобикалящия ви подводен свят. Децата, по правило, по-бързо се адаптират към условията и предизвикателствата на водолазния спорт, защото нямат предразсъдъци и са любопитни към природата. Лесно схващат същината на предадената от нас важна информация, по време на предварителния инструктаж, както и последователността в действията при изпълнението на различните подводни техники. Ако детето е навършило десет годишна възраст, ние му позволяваме да се спусне под водата с индивидуално автономно водолазно оборудване, както е за възрастните участници и при същите подводни условия. Деца на възраст между осем и десет години могат да се спуснат до два метра дълбочина в морето само в тандем с инструктор 1:1. В нашия водолазен център не поставяме горна възрастова граница за желаещите да пробват водолазно спускане, но има определени физиологични състояния, които може да се окажат противопоказни в частен случай, затова е редно да ни уведомите предварително или на място, ако страдате от някакво хронично заболяване, особено на дихателната или сърдечно-съдовата система. Друг въпрос, който вероятно също вълнува въображението ви за първото водолазно спускане е до каква дълбочина се слиза под водата? На същия ще ви дам два отговора. Според международно установените норми за провеждане на такива водолазни спускания, максимално допустимата дълбочина е дванадесет метра. В нашите морски акватории, рифовите зони са най-богати на флора и фауна до пет метра дълбочина, затова ние се придържаме в тази граница или малко под нея до осем метра, ако пробното водолазно спускане се провежда около „Скалната арка“ в село Тюленово, защото разломите на рифа са по-дълбоки от тези в Птичия залив пред ваканционно селище Русалка. Уверявам ви, че последното нещо, което на практика може да ви направи впечатление  е този статистически фактор в дадения момент от подводната ви авантюра.

И тъй като пробните водолазни спускания трябва да се провеждат не само на специално подбрани за целта подводни места, но и при добри морски условия, същите обикновено се планират от нас предварително, като е желателно да се извършват преди обяд, защото вятърът може неблагоприятно да промени силата и посоката си в следобедните часове на деня и така да усили вълнението на морето. Времето, което трява да отделите, за да участвате в такова начинание е сумарно около три часа на терен, в които са включени вашата документална регистрация във водолазен център VODASPORT, инструктаж, подготовка за влизане във морето и спускане под водата с реален престой между четиридесет и петдесет минути, както и емоционалния половин час след това за споделяне на преживяното, видяното и задължителните снимки за спомен от събитието.

Автор: Николай Митев, 22.02.2014

Подводни снимки: Ивелин Кръстев

НА СЕВЕР ОТ НОСА.

Всеки човек има нужда от пространство, сред което да се чувства в хармония вътрешна  и външна със света. Моето започва на север от нос Калиакра, защото покрай тези брегове тайните ми флиртове с Черно море никога не свършват.

Посещавал съм различни географски ширини и дължини (повече на запад) от Световния океа и съм виждал места, които отколе биват подреждани сред най-красивите и привлекателни морски дестинации, но никъде другаде не съм се чувствал толкова силно „предизвикан“, както „на север от носа“. Независимо от това дали поглеждам към морето от високите брегове на Птичия залив, за да преценя какви ще са условията за водолазни спускания през деня или пък ще съм начело пред група от водолази, за да им покажа какво се крие в подводния лабиринт около риф „Заслона“, все ще има нещо, което да не съвпада с очакванията ми…понякога приятно, а понякога не. Черно море има особеното свойство да се прикрива умело така, както може да го прави една красива жена със своето винаги подходящо избрано облекло, и зиме и лете. Позволява ти да видиш само толкова, колкото е нужно, за да разпали въображението ти и за да поискаш да я погледнеш отново. Надявам се, че тази аналогия няма да смути мислите на дамите-водолази, които може би ще прочетат статията. Все пак нейният автор е от мъжки пол с нормална ориентация и асоциативни представи.

Тази част на българското черноморие е изложена изцяло на въздействието на североизточните ветрове, които преобладават през топлото полугодие и увеличават вълнението на морето. Когато последното е с високи аплитуди, провеждането на водолазни спускания се изключва по правило, особено в такъв район, където скалните масиви на брега крият в подножието си плитки рифове. Въпреки това, трябва непременно да споделя с вас, че водолазните спускания в северните крайбрежни зони, дори и при вълнение на морето повече от 2 бала, нерядко се превръщат в истинска наслада за подводните природолюбители, защото им се отдава възможност да наблюдават много пасажни риби, които следват динамиката на водните маси и които, от своя страна, привличат по-големите и единични хищници в прибоя.

Diving in Black Sea_fish shcool_VODASPORT

Дори видимостта под водата не се намалява драстично, даже в най-плитките участъци на рифовете, защото дъното е от скален композит, а пясъчните петна са разпръснати и ограничени. Друго характерно за този район на север от носа е кратковременната поява на къси, успоредни на брега, но понякога значително силни повърхностни течения, които могат да усложнят излизането на водолазите от водата в края на спускането, особено в участъци, където подходите за тази цел са не повече от два. Спомням си и единични случай на твърде странна смесица на различни пластове вода, когато съм провеждал тренировъчни дълбочинни спускания на 2 – 3 мили навътре от нос Калиакра, където дъното достига 55м. Тогава съм наблюдавал появата на междинно течение на дълбочина между 15 и 25 метра, в което видимостта на водата рязко спада до <0.5м и образува видимо плътен „таван“, през който слънчева светлина не прониква изобщо и само употребата на фенер дава възможност за ориентация наоколо и за наблюдение на контролните прибори, въпреки че видимостта под този „таван“ се възстановява до обичайните граници от +20 метра. Моето обяснение за тези редки явления е комбинацията от силен приток на сладка вода от устието на река Дунав примесен с тинести седименти, който има температура по-ниска от тази на повърхностния слой вода в морето, но е с по-висока от този на придънния. Всеизвестен факт е, че термоклиновете стимулират фрикцията между различните водни маси.

Чести посредници в моите „флиртове“ с Черно море са и неговите обитатели. Два пъти досега ми се е отдавала възможност, по време на водолазни спускания, да наблюдавам засади и нападения на черноморска змия, която е от амфибиен тип, т.е обитава скалите по брега, но ловува под водата. Това доста плашливо същество рядко може да се наблюдава „в действие“, но моето търпение и внимание е било щедро възнаградено при тези два случая. Diving in Black Sea_snake on the reef_VODASPORTЗа съжаление, опитите ми да променя в положителна посока, представите на морските туристи относно крехката живителна способност на морската змия, показват твърде скромни резултати, а ми се иска да направя повече в нейна защита. Популацията на делфини в Черно море значително се увеличи и тези красиви бозайници все по-често се забелязват в близост до брега, като дори ескортират понякога водолазната ни лодка. Уви, засега не съм успял да ги наблюдавам под водата. Стадото винаги е поддържало добре премерена дистанция, така че да остане близко в зрителното ми полезрение, но само докато се намирам на повърхността на водата. Дори когато се гмуркам на апнеа не допускат да се доближа достатъчно, за да ги видя, поне за кратко. За разлика от тях, кормораните са далеч по-склонни за подводни срещи. В края на летния сезон на 2013 година имах удоволствието, в рамките на няколко последователни дни през септември, три пъти да наблюдавам завидните гмуркачески умения на тези птици по време на водолазни спускания, които провеждах около рифовете на село Тюленово. На една от тези срещи, стояхме с птицата неподвижно втренчени един в друг на по-малко от 3 метра разстояние, за около 10 секунди. Бях много впечатлен от гледката, но същевременно изпитвах усещането, че  съм натрапник в нечий дом. Година по-рано пък, на входа на „Малката тюленова пещера“ и при значително намалена видимост под водата, защото водолазното спускане беше първото след няколкодневни бурни морски условия, попаднах на две рибки, чиито външни характеристики не успях да открия в различните справочници на Черно море, за да определя техния вид и се допитах до известния наш подводен фотограф Любомир Клисуров, с когото се познаваме от години. След като прегледа моите скици на рибите, той също не можа да разпознае в тях черноморски обитател. Едва ли е нужно да обяснявам, колко много съжалявах за това, че по време на водолазното спускане тогава, реших да не взимам с мен подводна фотокамера, защото не очаквах да попадна на интересен обект в такива условия, а тези две дребосъчета, които очевидно по тяхното поведение бяха двойка, ми позволиха да ги наблюдавам продължително време само на една педя разстояние. Можех да им направя десетки фотографии в близък план. Остава ми надеждата, че пак ще ги срещна, защото искам моите флиртове с нашето море да продължат. Пожелавам ви го и на вас.

Aвтор; Николай Митев, 08.02.2014

Подводни снимки: Орлин Цанев и архив на VODASPORT

СЛЕД ДЕСЕТ ГОДИНИ…

През 2013 година се навършиха десет години от създаването на водолазен център VODASPORT. Това е кратък период от време за натрупване на солидна фирмена история, но за мен и моята съпруга Калина, същият бе изпълнен, както с поучителни грешки, така и с много успешни водолазни курсове и спускания под вода. Срещнахме се с много хора, чиито лица и имена помним  до днес, поне на повечето от тях. За наша радост и удовлетворение, не са малко на брой и онези, които продължават да ни посещават, за да споделят с нас нови подводни преживявания в Черно море и по света. Благодарим на всички тях за това, че избраха водолазните услуги на VODASPORT.

Решението ми да се захвана със създаването на собствен водолазен център се появи през 2001 година, когато все още работех, като водолазен инструктор с официален трудов договор, за една от най-престижните и до днес европейски школи за спортни водолази – “Maltaqua” в Малта. Тази просперираща компания, спечелила редица високи международни отличия за качество в развитието на водолазния туризъм, оформи моя първоначален професионален критерий и оттогава ми служи за образец в делата. Противно на тенденцията през онези години, които все още носеха отпечатъка на тежката политическа и икономическа криза след зимата на 1997 година, когато много сънародници търсеха начини да се преместят и да живеят в други държави, аз си помислих, че ако искам да се срещна с най-голямото професионално предизвикателство, то тогава трябва да се върна в България и да се опитам да създам свой водолазен център, вместо да развивам кариера, като наемник. Въпреки, че решението ми не беше спонтанно, представите ми за предприемачество по онова време бяха много погрешни, но аз установих това на по-късен етап, когато  трябваше да понеса определени негативни последствия, някои от които все още тегнат върху начинанието. Форматът и уставът на водолазния център бяха тясно свързани с моя стремеж неотклонно да предоставям качествени и съдържателни услуги на всеки клиент, затова избрах да работя в рамките на най-малкото предприятие – семейното, което остана непроменено и до днес. Това решение ме лишаваше от възможността да развивам оборот, в търговския смисъл на думата, но смятам, че беше правилно и продължавам да го поддържам, защото ми позволява да работя спокойно и да обръщам нужното персонално внимание на всеки водолаз по време на неговото обучение или когато провеждам водолазни спускания.

Black Sea_North Bulgarian coast_Russalka

Със съпругата ми избрахме да построим водолазния център в село Свети Никола, което се намира на 7км северно от нос Калиакра и е в непосредствена близост до Птичия залив, защото природата в този район на българското черноморие е дива и добре запазена. Повечето от подводните рифове са трудно достъпни и защитени от високите скални брегове на резерват Калиакра. Освен това, провинциалната отдалеченост на община Каварна от столицата ни подсказваше, че този край на родината ни ще остане незасегнат от курортно-строителната инвазия, която сполетя южното чермоморие по-късно. От друга страна обаче, това означаваше, че масовият туристически поток няма да достига до нас и така си остана до настоящето. През първите няколко години, нашият водолазен център беше много рядко посещаван, но това не ни обезкуражаваше. Търпеливо приемахме финансовите загуби, които се наслагваха сезон след сезон и продължавахме да си вършим работата с вдъхновение и вяра, че трудът ни ще бъде възнаграден, когато му дойде времето.

Black Sea_North Bulgarian coast_Martinata dive site

Първоначалните ни очаквания, че основният процент от потенциални клиенти за VODASPORT ще бъде зает от чуждестранни туристи не се оправдаха и погледнато ретроспективно на същите само доказва предприемаческия ни наивитет през онези години. Сънародниците ни са били винаги доминиращо мнозинство сред ползвателите на нашите водолазни услуги и това е обстоятелство, с което много се гордеем. Същото ни позволи да се запознаем с толкова много добри хора, които се обединяваха около нас и споделяха миговете на подводни изпитания с дръзновение, независимо от тяхната възраст и социален статус.

И сега се смеем с Калина до сълзи, когато преглеждаме фотоархива на водолазния център, защото снимки като тази, ни помагат да преживеем отново веселите моменти, които следват всяко вълнуващо подводно преживяване.

VODASPORT_dive trip in Malta_Oct 2014

Наздраве Жорка, Миро и Олег!!! Страхотни сте!

Когато си задавам въпроси, свързани с бъдещото развитие на VODASPORT, често оставам в мъгливото поле на предположенията, защото утвърдителните отговори са лукс в днешното несигурно време. Понякога си мисля, че малоформатните предприятия са най-уязвими в трудна икономическа обстановка, но моето успява да устоява, година след година, на негативните конюктурни фактори, че дори и на моите управленчески недъзи. Текущо работя върху два идейни проекта, естеството на които засега пазя в тайна, но ако успея да осъществя този от тях, свързан с подобряването на подводните умения на водолазите, считам че ще отворя едно колкото интересно, толкова и трудно предизвикателство за тези от тях, на които им допадат сложните задачи. Искам да поставя и повече акценти в работата на центъра, които да спомогнат за утвърждаването на положително отношение на сънародниците ми към Черно море, защото мисля, че общоприетата представа за него е изградена върху неверни презумции, а не в резултат на реални впечатления. Така ще остана верен на девиза “НАШЕТО МОРЕ Е ЧЕРНО” на центъра и на неговия изначален устав да предоставя съдържателно обучение и качествени водолазни услуги на всеки, които прекрачи през неговите порти.

ДОБРЕ СТЕ ДОШЛИ!

Aвтор; Николай Митев, 27.01.2014

ВОДОЛАЗНОТО СОЛО

Предизвикателството е в същината на всяко спортно занимание и въпреки, че неговите измерения трудно могат да бъдат обхванати в едно описание, най-честата му форма на проява в човешкото поведение е стремежа към постигане на по-трудни цели. Соловата водолазна практика несъмнено може да бъде причислена към тях, но дали би могла да бъде ползотворна или безсмислено опасна е тема на моите последващи разсъждения, породени от личния ми опит.

Водолазното соло и водолазните норми.

В основата на общоприетите международни стандарти за подготовка, организация и провеждане на водолазни спускания със спортен или развлекателен характер са заложени изисквания и правила, които се отнасят предимно за ефективното планиране и безопасното изпълнение на същите. Дори бегъл прочит на повечето от тези нормативни документи е достатъчен, за да се придобие представа за несъмнената полза от партньорското взаимодействие между водолазите при нужда, но все пак трябва да се отбележи, че тези стандарти регулират водолазния спорт, като групово занимание най-вече, а не като индивидуално. В това число и нормите за подготовка на така наречените „технически” водолази също са установени на принципа на партньорство под водата. В събраната база от данни, с която разполагат различните по света организации, имащи пряко отношение към историята и развитието на водолазното дело, се съдържат факти и сведения, които са производни основно на две направления в провежданите до днес статистически изследвания. Едното направление е свързано с положителните тенденции, а другото следи за негативните последствия от участие във водолазния спорт. Докато първото  обхваща предимно развлекателната водолазна индустрия по обясними причини; степен на популярност, големи търговски интереси, сила на обществено влияние и т.н., то второто следи за негативните последствия от участие във водолазния спорт, но се включват и всички онези, които са характерни за индивидуалните водолазни спускания, т.е числовото съотношение на показателите логично се пренася в полза на масовата дейност. Да се прави сравнение обаче между двете противоположности е деликатно упражнение, което не води непременно към отрицание на по-малко разпространената и позната практика. Дори в официалната позиция на PADI (Professional Association of Diving Instructors) International Inc., организация, която се счита за основен съзидател на съвременните спортни, водолазни стандарти, изразена чрез вицепрезидента на асоциацията Дрю Ричардсън в една негова статия по тази тема, резервирано се изразява становището, че въпреки присъщият им рисков характер, соловите спускания имат своето място във водолазния спорт, ако последните се извършват отговорно от лица, преследващи определена цел и притежаващи нужните за нейното достижение знания, индивидуални качества за адекватна преценка на обстоятелствата, богат опит и необходимото оборудване.

Водолазното соло в подводни условия.

Нека най-напред да изредя какви биха могли да бъдат основните мотиви за индивидуално изпълнение на водолазно спускане.

- Преодоляване на целева, но не обезателно рекордна дистанция (вертикална или хоризонтална) с употреба на определено оборудване и предварителен разчет на дихателната смес/и;

- Упражнение на умствената преценка на водолаза за естеството на действителните обстоятелства и рисковете съпътсващи изпълнението на дадено водолазно спускане;

- Практически самоконтрол и чисто изпълнение на поставената задача.

Този списък може да бъде продължен и е важно да се отбележи, че соловата практика по своето същество е трудна, но не винаги е опасна.

Липсата на подкрепа през цялото време на спускането, не само че го прави по-сложно, но изисква и специфична индивидуална подготовка на водолаза в дългосрочен план. За да освободи съзнанието си и за да успее да приложи отличен психо-волеви контрол на поведението си, за да не допуска никакви грешки и за да се концентрира върху своевременното разпознаване на усложненията, които биха могли да се превърнат в опасности, особено при изпълнението на профил непозволяващ линейно изплуване с нестъпална декомпресия до повърхността, водолазът трябва да е в много добра физическа форма. Ако организмът му, например, не е трениран адекватно да толерира бързо повишаване на телесната температура, то тогава в определени условия по време на приготовлението на водолаза в последните минути преди спускането, той може да бъде под влиянието на топлинен дисбаланс, който ще го изтощи предварително и ще го разконцентрира или пък ще повлияе отрицателно на естествената терморегулация на тялото му под водата с последващо бързо преохлаждане или обезводняване. При изпълнението на дълбоководни профили (40м+) нерядко се налага в първите две трети от дистанцията да се преодоляват различни по интензитет и характер подводни течения, срещу които водолазът трябва да плува, за да запази планираната траектория на спускане, особено ако последното е от така наречения тип „свободно спускане”, т.е без употребата на въжена линия. Преминавайки през тези течения, водолазът ползва „дебит” от запаса си с дихателна смес/и, който лесно може да се превърне в невъзстановим „кредит” във фазата на декомпресия, ако той не упражнява добре премерено и ритмично, като метроном, диафрагмено дишане в комбинация с безупречна плувна техника и позициониране на тялото. Последното, впрочем, не е допълнение, а друго много важно изискване за успешното изпълнение на солото, особено за контрол на скоростта при спускане в най-дълбоката част на профила и на цялото изплуване между декомпресионните стъпала, ако има такива, до повърхността. Когато водолазът низходящо преминава 70 метра дълбочина, добавеното оборудване затруднява запазването на желаната позиция и може да предизвика непрекъснати поправки, разстройващи дихателния темпо-ритъм и често водещи към хипервентилация, която трябва да бъде овладяна веднага, за да не породи хиперкапния. В противен случай и в подобни условия водолазът ще изпадне в твърде опасна ситуация, защото хиперкапнията не само, че води към още по-учестено дишане и към нарушен биохимичен обмен в организма, но може сериозно да попречи  и на разумната му преценка. При спускане в екстремни дълбочини, дори увеличение по-малко от единица в процентното съдържание на разтворения в кръвтта на водолаза CO² e критичен за нормалната функция на мозъка. Подводните вертикални течения не са характерни за Черно море, но се образуват на много места в Световния океан, особено в откритите рифови зони покрай отвесни склонове с голям ъгъл, които са предпочитани от водолазите за дълбоководни спускания, паралелни на стената. При такива обстоятелства, употребата на фиксирана с дънен баласт декомпресионна линия е задължителна, независимо от това, че склонът служи за видим ориентир, защото подобно разместване на водните пластове може да е слабо, но ще бъде достатъчно, за да постави един неподготвен водолаз в критично положение, когато вече е попаднал под неговото влияние и не може да направи нищо достатъчно ефективно, за да задържа скоростта си на изплуване. Стъкмяването на личното водолазно оборудване за солово спускане следва установените „технически” стандарти за конфигурация, но преди всичко трябва да отговаря на индивидуалните потребности на водолаза за удобен достъп и употреба на всеки елемент от него. Груба грешка е да се използва за първи път новозакупен регулатор в солово спускане, дори и като резервен, независимо от качествените му характеристики.

Всички тези, описани от мен по-горе примери, са само част от многозначителните условия, с които всеки водолаз трябва да се съобразява и затова са заложени в определени етапи от подготвителните програми на различните тренировъчни организации, но упражненията и отработването на практическите умения се изпълняват по начини и ред пречупени основно през призмата на тандемните водолазни спускания. Соловите изпълнения изискват известна модификация на техниките и специфичен ред в тяхното овладяване, защото при такава практика водолазът съзнателно се лишава от допълнителен коректив на своите действия и оценка на съществените фактори от заобикалящата среда, която е от най-голямо значение за неговата безопасност във водата. Да се определи характера на риска е първостепенна задача в планирането на дадено индивидуално спускане, но още по-важно е да се прецени „на терен” в каква степен е разумно да бъде допуснат, като част от действителната обстановка. Предвид тенденцията, че с натрупването на опит все повече обстоятелства започват да изглеждат рутинни в съзнанието на водолаза, опасността от прилагането на грешна преценка не бива да бъде пренебрегвана. Напротив, на всяко съмнение или колебание трябва да бъде отделено нужното внимание за своевременното му отстраняване. В това именно се крие същината на ползотворната практика на солови водолазни спускания. Не случайно посочих, като мотиви „Упражнение на умствената преценка” и „Чисто изпълнение на поставената задача”, което не означава обезателно, че самото спускане трябва да бъде сложно и по същество опасно. Прецизното изпълнение на предварително съставен подводен, навигационен план в плитки води с ограничена видимост е смислена цел за едно соло, което само ще развие индивидуалните способности на водолаза за ориентация в трудни условия, без да заплашва неговата сигурност. Същото спускане обаче, предприето в скалиста брегова зона при определена степен на вълнение на морето вече ще има друг характер по отношение на риска и би могло да бъде класифицирано, като много опасно.

Водолазното соло – предизвикателство или безразсъдство?

Всяко индивидуално занимание е път, чието направление се определя от този, който го следва и затова не се вмества изцяло в установените норми, а периодично „влиза и излиза” от тях. Доколко същото може да бъде категоризирано като смислено е въпрос на интерпретация, но по отношение на водолазния спорт, всеки дръзнал да практикува солови изпълнения трябва да е наясно, че методът на самоусъвършенстване наречен „проба-грешка” е неудачен и лесно може до доведе до фатални инциденти. Упражненията трябва да са степенувани, подготовката систематизирана и целесъобразна, а задачата на конкретното солово спускане изпълнена със съдържание. Всъщност най-трудно се постига такава степен на самодисциплина, че ако обстоятелствата ти го подсказват да можеш не да се откажеш навреме, а преди това време да е дошло. Безразсъдството се проявава тогава, когато допуснеш предизвикателството да се превърне в съблазън.

Пояснение. Всички посочени примери и параметри на водолазни спускания в този текст се отнасят към употребата на атмосферен и обогатен въздух за дишане. Всеки, който проявава интерес към подготовка за солови спускания може да се обърне към мен, чрез координатите на VODASPORT.

Aвтор; Николай Митев, архивна статия

РИТМИЧНОТО ДИШАНЕ  – КЛЮЧ КЪМ ДЪЛГОГОДИШНА ВОДОЛАЗНА КАРИЕРА.

На мнозина е известно, че основата на добрата физиологична кондиция и ползотворната спортна практика е дълбокото ритмично дишане. Дори и анаеробната психо-моторна издръжливост при подводната спортна апнея се изгражда върху целенасочени дихателни упражнения и контролирана ритмика на белодробна вентилация.

Правилното дишане е не само способ за пълноценно овладяване на даден спорт, но и въпрос на здравна хигиена. Натрупването на CO2 в алвеоларния въздух и тъканите е толкова по-бързо, колкото по-усилена е мускулната работа на организма. Нивото на CO2 се повишава дори и в състояние на пълен покой при волево задържане на дишането. В практиката на водолазните спускания под вода разпределението на газовете в тъканите, включително кръвта, се влияе пряко от промените в околното налягане. Това е допълнителен фактор, който изисква внимание към правилната техника на дишане. Повишената турболентност на въздушния поток и увеличеното „мъртво пространство” по шланговете на регулатора също предопределят противодействие от страна на водолаза. Нормалното съдържание на CO2 в алвеоларния въздух е около 5,6%. Доказано е, че само 0,2% повишение на CO2 в алвеолите води до 100% увеличаване на белодробната вентилация. Дихателният център в продълговатия мозък командва работата на белите дробове не заради количествените промени на O2, а заради същите такива на CO2 в кръвта. С други думи казано, учестеното повърхностно дишане или дишането „на пресекулки” водят до постепенно засилващо се дразнение върху хеморецепторите в мозъка и оттам към дробовете се изпращат сигнали за още по-чести вдишвания. Така кръгът се затваря и ако не бъде съзнателно разкъсан ще доведе водолаза до патологичното състояние наречено – хиперкапния (повишено ниво на CO2 в организма). Освен, че пряко нарушава окислителните процеси, нужни за живота на всички клетки, този дисбаланс в тъканното съдържание и напрежение между CO2 и O2, води до ескалираща умора в мускулите и главоболие, нерядко много силно. Най-опасната страна на хиперкапнията, от практична гледна точка, е нарастващото чувство на задух у водолаза, което може скоротечно да предизвика психологично разстройство и панически действия. Теорията, че при продължително упражняване на „дишане с прекъсвания” организмът придобива известна толерантност, спрямо повишеното ниво на CO2 е вярна, но тази условна приспособеност не предпазва водолаза от развитието на хиперкапния. Представата, че посредством прекъсвания на дишането разходът на въздушния запас ще се намали е илюзорна. Напротив, резултатът е негативен в този смисъл. Неритмичното дишане при употребата на подводна екипировка за дихателни смеси под налягане (атмосферен въздух също) има и друг много опасен потенциал – баротравма на белодробната тъкан. Това е механично увреждане на алвеоларните структури, което може да доведе до различни по характер патологични състояния, болшинството от които животозастрашаващи – артериална газова емболия например. Всеки грамотен водолаз знае, че налягането под водата се променя веднага и правопропорционално с промяната на дълбочината, а така също и плътността на средата във дадено въздушно пространство, т.е дори промяна от един метър по вертикала при волно или неволно задържане на дишането може да доведе до преразтягане на една или повече алвеоли, което погледнато в переспектива изобщо не е безобидна случка. Еластичността на алвеоларните стени се нарушава и при пушачите, следствие отлагането на катрани, поради което тютюнопушенето е особено противопоказно в практиката на подводните спортове.

Водолазите, които искат да имат дългогодишна кариера трябва да отделят време за упражняване на аеробни натоварвания, като плуване, бягане или колоездене. И да не забравят, че основното правило в употребата на водолазна екипировка е дишането да бъде дълбоко и равномерно – без задържане. Безопасни и ефективни водолазни спускания са онези, за които водолазът знае как правилно да разпределя въздушният си резерв, а не да го пести.

Автор: Николай Митев, архивна статия

 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Diving center and Equipment workshop