Адаптивна физкултура

Щом сте отворили тази страница, това може да означава, че вече сте имали мотив да потърсите полезна информация за това как някои различни по форма спортни занимания, които ние по целесъобразност наричаме „адаптивна физкултура“, биха могли да окажат благотворно въздействие върху общото физическо състояние и емоционалния тонус на личности с увреждания от определен характер. Нашият опит, като спортни наставници на такива хора е твърде скромен и бих казал дори незначителен, но когато виждаме напредъка в постиженията на нашите подопечни и споделяме с тях трудностите, които те трябва да преодоляват, дръзновението ни се увеличава и стремежът ни да продължаваме нашата работа се усилва. Всеки един тренировъчен процес, който е описан в този раздел на моя блог е уникален, защото е адаптиран към съответните потребности на отделната личност. Публикуваните статии отразяват нашите собствени наблюдения и разсъждения, произтичащи от професионалните ни ангажименти в отделните случаи или по теми, отнасящи се до конкретни проблеми, с които сме се сблъсквали в действителност, но без да претендираме, че съдържанието им е научно обосновано. Същото се отнася в пълна сила и за методите в спортно-тренировъчните процеси, които прилагаме по-скоро по интуиция, а не според доказани практики. Провеждаме индивидуални спортни занимания и с личности, които не са от общността на лицата с увреждания, но имат своите нужди и причини да се осланят на нашето персонално съдействие в подобряване на тяхното физическо здраве и психическо самочувствие. Вярваме, че добрите резултати от нашия труд в това поприще са благодат, а неуспехите ни са изпитание за търпение.

Ако чувствате и мислите, че бихме могли да бъдем полезни на вас или на близък вам човек, можете да се свържете с нас и ние ще се постараем да оправдаем очакванията ви.

Благодаря ви предварително за проявеното доверие!

Николай Митев, VODASPORTinsight

 

ТРЕНИНГ ЗА ОКАЗВАНЕ НА ПЪРВА ПОМОЩ

Опазването на човешкото здраве и живот е един от приоритетите на съвременното общество във всичките му измерения – от семейството до трудовите колективи.

 Медицинското обслужване и достиженията на фармацевтичната индустрия са постигнали значителен напредък в полза на хората, но развитието на високите технологии и неправилния начин на хранене създават предпоставки за заседнал и нездравословен начин на живот, най-вече сред градските социални групи, като тази негативна тенденция засяга и подрастващото поколение. Долната възрастова граница, при която се наблюдават нередки прояви на диабет или остри форми на алергии, продължава да се понижава, а случаите на сърдечно-съдовите заболявания сред населението в трудоспособна възраст се увеличава. Заедно с това нараства и броят на пострадалите при пътно-транспортни произшествия, особено в България.Цялото ни общество познава горчивия вкус на съжалението от това, че при един или друг инцидент нечий човешки живот е бил загубен, заради нехайството, незнанието или заради бездействието на онези, които са били на мястото на катастрофата, но не са постъпили по правилния начин или навреме.

 Никой не знае каква беда може да го сполети, но правим ли достатъчно, за да можем в случай на нужда да предотвратим лошите последствия от нейните най-чести прояви. Всеки родител би дал живота си, за да спаси този на своето дете, но колко от нас знаят как точно и правилно да му окажат първа помощ, ако то е загубило съзнание след злополучно падане от катерушките…или ние просто не допускаме в представите си подобни вероятности. Колко от нас биха разпознали признаците на сърдечен пристъп у един мъж около 45 годишна възраст, който може да се окаже застрашен от такъв, защото току- що е бил под въздействието на силен отрицателен, емоционален шок или може би, защото е предразположен към това?.. И освен да се обадите на номер 112, има ли друго жизнено важно нещо, което бихме могли да направите, за да го предпазите от най-лошото?.

 Има… и то е от огромно значение, защото пострадалият ще се нуждае най-напред от вашата помощ, а не от съжалението ви.

 Предлагам ви интензивен и кратък практически тренинг, само в рамките на ½  ден, който обаче ще промени съществено представите ви за оказване на правилна и навременна първа помощ на пострадали лица, когато са застрашени тяхното здраве или живот при различни предполагаеми обстоятелства.Microsoft Word - Emergency First Response

 ДОМАШНИ И БИТОВИ ЗЛОПОЛУКИ

  • средни и тежки телесни наранявания;
  • след задавяне при поглъщане на храна или течности;при загуба на съзнание;
  • при спиране на дишането и сърдечната дейност вследствие на електрически токов удар;
  • при нараняване на очите;
  • при сърдечен пристъп, инфаркт или мозъчен удар (инсулт);
  • след отравяния.EFR_training

 ИНЦИДЕНТИ НА ОТКРИТО И ТРАНСПОРТНИ ПРОИЗШЕСТВИЯ

  • травми от общ характер при спортни мероприятия;
  • удавяния във водни пространства;
  • фрактури на гръбначния стълб и на черепа;
  • кръвоизливи;
  • конвулсии и гърчове.

 БОЛЕСТНИ СЪСТОЯНИЯ

  • диабетичен хипогликемичен шок;
  • епилептични припадъци;
  • астматични или други дихателни затруднения. 

В същината на този тренинг е заложена практиката, а не теорията. Ще ви демонстрирам и ще ви предоставя възможност за многократни повторения в прилагането на реанимационни техники за обдишване и непряка сърдечна стимулация на пострадало лице. Ще се научите на правилните постъпки при обездвижване, преместване и транспортиране на наранени хора. Ще участвате в различни роли в симулативни ситуации, за да развивате умението си да взимате правилни  решения навреме. Ще се запознаете със съвременните протоколи за комуникация при участие в спасителни действия, както и за правилата за обезопасяване на терена на инцидента.

 Този практически тренинг следва най-съвременните стандарти за оказване на първа  помощ, приети от следните две международни организации;

  •  ILCOR – International Liaisons Committee on Resuscitation
  •  ERC – European Resuscitation CouncilEFR Logo

 …Но това не е толкова важно. От съществено значение остава най-вече обстоятелството, че ще знаете как да помогнете при нужда, защото живота е безценен за всеки човек.

 Николай Митев, EFR инструктор , VODASPORT

 ДА-ДА – АУТИЗМЪТ НА АЛЕКС.

Това симпатично 9 годишно момче бе представено на моята съпруга Калина през месец юни на 2014 година от неговата баба, която е поела грижата за индивидуалното развитие и социалното
приобщаване на Алекс, защото той е аутист на комуто се обръща нужното терапевтично внимание още от ранна детска възраст. Ние стигнахме до този извод след запознанството си с него, съдейки по неговите способности за вербално общуване, които са на достатъчно добро ниво, за да правят комуникацията с него смислена и съдържателна относно задачите, които предстояха пред нас за подобряване на индивидуалните му акватични способности. Всъщност, трябва да внеса поправка в израза си и да кажа „в развитието“ на неговите акватични умения, защото моята съпруга беше предварително уведомена от бабата на Алекс, че двама треньори преди нея вече са имали опити, уви неуспешни, за индивидуални плувни занимания с момчето. Така да се каже, Калина беше подготвена за възможен провал в това поредно начинание, но тя подходи с присъщото за нея търпение и добросърдечност към установяването на контакт с Алекс и успя да спечели доверието му от самото начало. Стартът в адаптивната плувна физкултура на Алекс беше толкова обещаващ, че още на втората му индивидуална тренировка вече беше разбрал какво се иска от него в изпълнението на първите му упражнения в усвояването на кроулови движения с краката. Бързо свикна да държи плувната дъска с ръцете си, но му беше трудно да остане фокусиран върху поставената задача и се налагаше да се правят кратки прекъсвания за отдих, но не физически, а психически. На този най-ранен етап на неговите тренировки, Калина му поддържаше дъската и методично се стараеше да му внуши, че трябва интензивно и ритмично да рита с крака, за да се постигне нужната динамика в придвижването му във водата, така че той по-скоро да усети каква е целта на заниманието. Както е характерно при повечето аутисти за тяхното отрицателното отношение към определени предмети, които „пречат“ на усещането им за пространствено възприятие, Алекс също не желаеше да му бъдат поставени плувни очила и този негов отказ допълнително допринасяше за отвличане на вниманието му от поставената задача, но Калина продължаваше търпеливо на „внася“ нужния ред и дисциплина по време на всеки тренировъчен час, който прекарваше с Алекс в малкия открит басейн на комплекс „Младост“ във Варна. Плувните занятия на този млад симпатяга започнаха от там, защото Калина вече беше подразбрала, че Алекс се страхува от дълбока вода и предполагаше, че най-вероятната причина за този негов страх е неправилен подход при първоначалното му въвеждане във водна среда. Още повече, че боинството сред аутистите не притежават развито чувство за самосъхранение или то е толкова слабо, че не може да им послужи за интуитивна защита от околната обстановка в случай на нужда и особено когато е непозната за тях. По напред в текста написах, че Алекс е вербално комуникативен, но не поясних, че словесният му речник все пак е доста ограничен. Когато Калина го питаше дали е разбрал какво трябва да направи в дадена ситуация, той винаги отговаряше кратко и еднозначно „Да-да“, неизменно съчетано с усмивка. При все че подобен утвърдителен отговор, изречен от аутист, може да изкуши преценката на неговия наставник, то действията му веднага внасяха нужното подтвърждение, че той наистина е в курса на поставената задача. Адаптацията на Алекс към дълбоката част на басейна беше постепенна и при всеки подход към нея, Калина внимателно следеше промените в изражението на момчето и най-вече в нюансите на неговите погледи. Един месец след началото на тяхната съвместна спортна дейност, т.е в средата на август 2014, Алекс безрезервно се доверяваше на Калина и вече се чувстваше напълно спокоен във всички зони на басейна, но му предстоеше нова промяна към която трябваше да се приспособи – преместване от малкия в големия открит басейн на комплекс „Младост“. Аутистите не харесват измененията в стереотипа на начина им на живот или в обстановката, така че Калина очакваше съпротивление от негова страна. Юношата и този път се справи с личните си притеснения, като послушно последва своята спортна наставничка в новата обстановка и прилежно продължи да изпълнява поставените му упражнения. На този етап той все още не беше овладял кроуловите движения с краката и разчиташе на физическата подкрепа на Калина, за да задържа тялото си в хоризонтално положение на повърхността на водата. Явно динамиката, която възпроизвеждаха усилията му не беше достатъчна, за да предотврати „провисването“ на долните му крайници. Независимо от това, неговият напредък беше очевиден, защото постиженията му в тази посока се подобряваха с всяка поредна тренировка. И така, в средата на септември 2014 година, Алекс вече беше способен самостоятелно да плува с кроулови движения на краката, като се придържаше с ръце за плувна дъска. При това съумяваше да поддържа интензивно темпо на упражняване за повече от 20 минути време, но сериите му задължително се редуваха с кратки паузи за отмора и игри във водата. После, до началото на месец октомври 2014, Алекс бе спрян от тренировки по плуване, поради съображения за неподходящи атмосферни условия на неговите близки, които предпочитаха индивидуалните занимания на момчето да бъдат възстановени след пускането в експлоатация на вътрешния басейн на комплекса. Предстоеше му поредната адаптация в промяна на обстановката и при това значителна в съзнанието на един аутист – преминаване от среда на открито към закрито пространство с по-високо ниво на шум и с повече хора наоколо, но и този път Алекс се справи с прехода без да показва, че е особено стресиран от новото за него обкръжение. Междувременно, редовните му плувни занимания с Калина вече бяха допринесли и за друг положителен резултат – видимо започна да натрупва мускулна маса и форма. Вече не страхуваше изобщо от дълбоката част на бесейна и смело се отправяше към нея в преследване на малката топка, която Калина хвърляше преднамерено в тази посока по време на водните им игри. В края на месец ноември на 2014 година, Алекс вече можеше самостоятелно да плува с дъската и с кроулови движения с краката цели дължини без прекъсване, като броят на почивките между отделните серии беше сведен почти до нула на всяка тренировка. Калина се опита да внесе нов елемент в обучението на момчето, като му показа как да прави последователни „кръгчета“ с ръцете, но на този етап техниката не му се отдаваше, защото забравяше, че трябва да продължава да „рита“ с краката и това му нарушаваше баланса във водата. Изпълнението на това упражнение се влошаваше допълнително и от обстоятелството, че Алекс все още не можеше да се научи да диша ритмично и по правилния начин, а държеше главата си над повърхността. Този проблем е труден за разрешаване в плувното обучение на аутистите, защото не понасят плувни очила, а директния контакт с водата пречи на визуалните им възприятия, което силно ги смущава. На 28.12.2014 година Алекс поднесе приятен новогодишен подарък на своята спортна наставничка, като демонстрира, че може сам да се отблъсне от стената на басейна и да се плъзне по гръб без плувната дъска по повърхността на водата, а това е много обещаващо умение за по-нататъшното му плувно обучение и развитие в неговата адаптивна физкултура.

Автор: Николай Митев

СПОМЕН ЗА УСМИВКАТА НА ВЕНЦИ.

Венцислав беше на единадесет години, когато ние се запознахме с него и поставихме началото на индивидуалните му спортни занимания в басейн, за да го научим да плува. Още по време на неговите първи тренировки, той ни показа, че носи в себе си несекващо чувство за хумор и усмивката не слизаше от лицето му. Обичаше да се шегува и използваше всяка възможност, за да накара Калина да се разсмее, защото тя беше неговия основен спортен наставник. Аз се включвах в обучението му само за да внеса повече динамика в тренировъчния процес или за да му помогна в усвояването на специфични детайли от съответната плувна техника. И тъй като Калина се чувстваше по-отговорна от мен за постиженията на Венци в плувния спорт, тя прилагаше повече „натиск“ в системните му натоварвания, които той се опитваше понякога да смекчава с недотам добре прикрити момчешки хитрини и така предизвикваше у нея още повече симпатия. А на нейните „заплахи“, че при следваща такава проява на слабост, тя ще ме извика, за да я заместя и за да проведа „наказателна“ тренировка, той със смях отговаряше, че всъщност този подход е за предпочитане, защото аз не съм бил толкова „лош“. Изобщо между тях двамата постоянно се разменяха закачки и това правеше работата на Калина много лесна и приятна. Венци имаше слабичка фигура, но беше жилав и много енергичен. Многогодишните му занимания с фолклорно танцово изкуство бяха изградили у него силно чувство за дисциплина, послушание и способност упорито да повтаря едно упражнение, докато го усвои правилно. Особено впечатление ни правеше чувството му за усет към детайлите на изучаваната техника. Противно на моите очаквания от един танцьор, Венци не беше особено гъвкав, а по-скоро обратното, особено в раменния пояс, което му създаваше известни затруднения в овладяването на характерните за свободния стил, гладки и ритмични движения с ръце, но за сметка на това, краката му работеха неуморно. Истина е, че понякога не му стигаха силите, защото неговите индивидуални тренировки по плуване се провеждаха два пъти в седмицата и почти винаги след двучасовите му занимания по фолклорни танци, като между двете практики рядко му оставаше дори и половин час за отдих. Това беше сериозно физическо натоварване, което той понасяше с търпение и без ропот. Особен колорит в неговото обучение, внасяше един прийом, който той беше усвоил и яростно прилагаше срещу всеки дръзнал да пресече неговата линия на плуване, а Венци я спазваше много стриктно и винаги се съобразяваше с другите лица в бесейна. Когато някоя дама, особено такава, която не би искала по никакъв начин да й се намокри прическата, нетактично се сбутваше с Венци, той започваше да удря толкова силно с ръце и с крака по повърхността на водата, че всички наоколо мигом се отдалечаваха от него. Все си мисля, че ние сме му подсказали този трик, защото аз самия редовно го прилагам по време на личните си плувни тренировки в басейн, ако присъстващите около мен във водата лица не знаят за какво всъщност са влезли в нея. Тези негови прояви за „въвеждане на ред“ много забавляваха Калина и тя се улавяше, че понякога несъзнателно „дебне“ за някой потенциален нарушител в коридора на Венцислав. Индивидуалните тренировки на нашия млад ученик се редуваха в методична последователност и той много рядко допускаше промени в техния график. Затова и бързо напредваше, въпреки че заниманията му бяха двуразови в седмицата. За период от година и половина усвои свободния стил на плуване и гръб, а акватичните му способности се развиваха толкова прогресивно, че това ме накара да помисля за една целенасочена промяна в неговото обучение. За новата 2015 година планирах да го въведа в практиката на подводно гмуркане на апнеа. Впрочем, той самият ни подсказваше, че има влечение към тази спортна дисциплина, защото Калина многократно го е наблюдавала да лежи неподвижно на дъното на плувния басейн с волево задържане на дишането. Венци обясняваше тези свои прояви, като способ за почивка и аз добре разбирах какво има предвид. За огромно съжаление на всички нас, които познавахме това толкова лъчезарно момче, стремежите ни за още по-благотворно развитие на неговата личност бяха прекъснати злополучно на 03.01.2015 година, когато Венци си отиде от земния живот, след като загина в трагична автомобилна катастрофа, преди да навърши четиринадесет годишна възраст, а на нас остави само спомена за своята закачлива усмивка. Съжалявам, млади приятелю, че не ти подарихме навреме професионални плувни очила, защото ти заслужаваше да използваш такива.

Автор: Николай Митев

ДАМАТА С „ЛЪВСКОТО“ СЪРЦЕ

Ани се престраши да се свърже с нас в средата на лятото на 2013 година след препоръки, достигнали до нея от съвместни нам общи познати, които по онова време са споделили с нея за нашето спортно наставничество и успешните ни тренировъчни занимания с деца – аутисти. Ние също бяхме чували за нейната задълбочена фобия от вода и бидейки отчасти запознати със случая и двамата с Калина имахме усещането, че някои приятели на Ани използваха нейния страх към водата, за да се шегуват с нея и така да допринасят (непреднамерено) за допълнителното влошаване на това специфично психическо смущение. И понеже до нас многократно достигаше информация, че тя съвсем скоро ще ни потърси за съдействие, а това не се случваше, ние бяхме решили, че нейната фобия от водата е толкова силна, че Ани подсъзнателно отлага своята битка с нея. Гадаехме в мислите си какви обстоятелства са я довели до такава психологическа травма и се питахме дали ще спечелим нейното доверие, ако все пак реши да се срещнем. И ето че един ден, след предварително обаждане по телефона, тя ни посети в нашата клубна работилница във Варна. Калина остави на мен да водя този много важен първи разговор с Ани, защото се осланяше на моя богат морски и подводен опит на водолазен инструктор, който е обучил не едно и две лица изпитващи сходен, макар и в далеч по-малка степен психически дискомфорт. Спомням си добре съдържанието на нашата дискусия и моята пряма позиция, която не остави на бъдещата ни подопечна никакви предпоставки за илюзии и увъртания. Откровенно я предупредих за всички предстоящи трудности, които ни очакваха по дългия път за преодоляване на нейния страх от водата и най-вече за задължителното безприкословно послушание към нас. Изпратихме Ани със заръката задълбочено да обмисли всички аспекти от нашия разговор и да не допуска странични мнения да повлияят на нейното крайно решение дали да ни се довери или да се въздържи. След няколко дни, тя отново ни се обади за да ни уведоми, че е готова да започнем редовни занимания в басейн и че ще изпълнява поставените от нас задачи с цялата си воля.  Ние вече бяхме предначертали, в общи линии, тактическата последователност на нейните тренировки, но най-важното предстоеше, а именно да видим какви ще бъдат реакциите и поведението на Ани във водата и до каква степен тя ще успее да ни се довери на практика. Знаехме, че трябва да бъдем много внимателни в първоначалния подход в работата си с нея, защото същият щеше да има „отключващо“ или „заключващо“ значение. Бяхме избрали да започнем нейните водни занимания в открит басейн с максимална дълбочина в дълбоката страна 170см и 100см в плитката. Първата фаза от тренировъчна програма на Ани имаше много елементарен характер и целеше да депресира чувството й за сковаващ страх от водата до ниво на поносим такъв, който да й позволява да престои около 30 минути в плитката част на басейна, извършвайки прости действия, като ходене по дъното и потапяне на ръцете във водата. За да я стимулираме и за да намалим психическото й напрежение, използвахме различни похвати, които заимствахме от водните игри за деца в най-ранна детска възраст и казвахме на Ани да не мисли за това, че отсрани погледнато може да изглеждаме глупаво и смешно. На този етап тя с огромен страх едва успяваше да си намокри лицето с вода, която загребваше със шепи от повърхността. През следващите няколко тренировки постепенно започнахме да добавяме „трудности“ във водните ни игри, като се стараехме да ги завоалираме със „случайни“ отклонения от указаните правила. Така Ани неусетно започна да прекарва все повече време в „дълбоката“ част на бесейна.

След около един месец с двукратни занимания в седмицата,  Ани повиши водната си приспособимост до такава степен, че вече можеше да си потапя главата във водата и да изважда с ръка предмет от плиткото дъно (100см) на басейна. С голямо задоволство установихме, че по време на всяко занятие Ани постигаше повече от показаното в предходното. Вече знаехме, че е успяла да направи най-трудната крачка – първата, въпреки че тя самата не го осъзнаваше по онова време. Предстоеше нова фаза в нейното обучение, която щеше да бъде не по-малко трудна от началната, защото трябваше да накараме Ани да отлепи краката си от дъното и да привикне да отпуска тялото си хоризонтално върху водната повърхност. Вие, уважаеми читатели, навярно се досещате, колко трудно може да бъде това упражнение за всеки зрял човек, който не умее да плува, но вече има придобити страхове от водата и от „потъване“, когато не чувства опора под нозете си, та представете си степента на психологическите притеснения на Ани, когато й съобщихме целта на предстоящите тренироки. Отново трябваше да приложим малки хитрини в подхода си и започнахме тази фаза на нейното обучение с приучаване за „лягане“ на повърхността на водата с лице, обърнато към дъното на басейна и с лека поддръжка под тялото с ръцете на Калина. Ани толкова се стягаше от страх, че това се усещаше във всеки мускул на тялото й. След няколко целенасочени занимания в тази посока, отново и с нескрита радост отбелязахме нейния напредък, който тя постигна с голяма воля и упорство. Не след дълго, Ани се научи да се отпуска хоризонтално и самостоятелно с лице във водата, но ни постави пред друг още по-сериозен проблем, за който ние дори не подозирахме. Не можеше от хоризонтално положение да се изправи във вертикална позиция във водата, ако не преминеше през някакъв нейн похват, който е неописуем с думи и който беше абсолютно неправилен. При това й костваше такива усилия, че даже не проумявахме как успява да го приложи. Калина трябваше да използва цялия арсенал на своето въображение, за да подтикне Ани да схване последователността на правилните телесни движения. И отново по-трудното тепърва предстоеше, а именно заучаване на същата елементарна техника, но този път в хоризонтално положение на гръб. Нашата подопечна изглеждаше много уплашена по време на своите първи опити да се справи с поставената от нас нова задача и ние подозирахме, че при изпълнението на конкретното упражнение, нейната фобия се подхранваше от обширното въздушно пространство пред погледа й и от въображаемата опасност на „дълбокото“, към което Ани беше обърната с гръб. Броят на плувните занятия, за постигането на желания от нас резултат в приличното овладяване на това умение беше по-голям от този, нужен за предходното упражнение, но Калина беше добавила в практиката на Ани допълнителна трудност, като я караше да преминава под коридорните въжета, ходейки по дъното напълно потопена под водната повърхност. Лично аз бях супер доволен от постигнатите резултати в тренировките на Ани към дадения етап и вече бях убеден, че тя ни се е доверила напълно, което беше сигурен залог за нейния още по-голям напредък в борбата със страха от водата. Затрудненията, които Ани продължаваше да изпитва в изпълнението на отделните елементи на водните упражнения, особено при промяна на позицията на тялото, продължаваха да я измъчват, но вече се виждаше, че тя се бори с „непохватността“, а не с уплахата си от тях. През месец август 2013 година, Ани прекъсна плувните си занимания с нас по лични причини и ги възстанови към края на септември, завръщайки се в басейна още по-уверена, може би защото самата тя усещаше, че вече е „натрила носовете“ на всички, които са смятали, че нейната фобия от водата е непреодолима. Новата фаза в нейната адаптивна плувна физкултура включваше преминаване от статични към усвояването на основни динамични техники. Първите тренировки започваха с познати за нея елементи и прогресивно преминаваха в заучаване на умението за плъзгане с дъска по повърхността на водата и задвижване напред с кроулови движения на краката. Понеже Ани е много слаба и с малка телесна маса, долните й крайници лесно „провисваха“ под повърхността и това веднага влошаваше нейния баланс във водата, а мускулите на краката й нямаха никаква сила да противодействат на тази негативна тенденция, затова трябваше да работим на отсечки. Освен това не можеше да се „довери“ на плувната дъска и обясняваше това с страх от странично преобръщане, а всеки преминаващ наблизо плувец създаваше „опасни“ вълни. Нейният старт на всяка отсечка по дължината на басейна изглежаше като по указание на железопътен прелез – „ Първо се огледай внимателно и ако не идва влак, тогава премини!“. (Драга Ани, прости ми тази незлоблива шега.) Имаше и още нещо, на което Ани не можеше да се реши да се противопостави , а именно да издишва под водата. Задържаше дъха си до последния момент и след това повдигаше напред и нагоре главата си над повърхността, за да издиша и вдиша въздух. Ние се притеснявахме, защото не знаехме, кога тя ще „прескочи“ тази психологическа бариера, а и предпоставките, които този неправилен ритъм на дишане пораждаше за хиперкапния (повишено съдържание на CO² в кръвта) с последващо главоболие, също не беше за подценяване. Нямаше как, обаче, да не приемем временно тази нейна слабост и да се надяваме, че в близко бъдеще ще успеем заедно да се справим с проблема. Междувременно Калина включи в тренировките на Ани и плуване по гръб с кроулови движения на краката, но трябваше в началото да я поддържа с ръце под главата, докато тя привикна да придържа долната част на тялото си близо до повърхността на водата, за да не се получава провисване на краката. В началото на усвояването на техниката, Ани придържаше ръцете си до тялото, а впоследствие започна да се упражнява и с плувната дъска, като се опитваше да ги изпъва пред главата си, но това никак не й се отдаваше и бързо губеше баланс. Аз вмъкнах в заниманията една проста задача, която й помогна да овладее равновесието на тялото си във водата, като я научих да се плъзга по гръб по повърхността, след стартово отблъскване с крака от стената или от дъното на басейна. Тук е много важно да отбележа, че Ани вече беше започнала да посещава басейна самостоятелно за допълнителни тренировки, а през месец април на 2014 година усвояваше кроуловите движения с ръце и достигна до фаза „застигане“. Вече не усещаше чувство за страх от пребръщане с дъската и не се притесняваше от „дълбоката“ част на басейна. Плуването по гръб с ръце до тялото й доставяше голямо удоволствие и тя го приемаше като награда, но изпъването на ръцете пред главата все още видимо я затрудняваше, като я караше да се напряга. Вече тренираше и с плавници, които усилиха мускулния тонус на краката й, като същевременно подобриха и динамиката в нейното плуване. Беше настъпил момента да направи своите първи опити за кроул в комбинация на крака и ръце със застигане, без употребата на плувна дъска. Впусна се мъжествено в изпълнението на поставената от нас нова задача и се упражняваше упорито, въпреки че силно се затрудняваше, особено с последователното обръщане на главата, според такта на загребванията с ръце (само със застигане). Стараеше се, но не можеше да преодолее цяла дължина на басейна, затова отново трябваше да прибегнем до изминаването на отсечки. Вече беше започнало лятото на 2014 година, когато Ани ни съобщи, че по време на нейни пътувания до съседна Гърция е плувала самостоятелно и без никакъв страх в басейна на хотела и забележете, уважаеми читатели, в морето. След двумесечна пауза, направена по нейно желание, Ани възстанови редовните си седмични тренировки с нас през октомври 2014 година и продължава своите индивидуални занимания до днес. Вече никой не подлага на се съмнение, че тя е победила своя страх от водата до такава степен, че плува редовно и с голям ентусиазъм. А ние сме й подготвили още по-амбициозна тренировъчна програма за близкото бъдеще, която ще надхвърли и най-смелите представи на всички, които я познават.

Автор: Николай Митев

АУТИЗЪМ И ПЛУВАНЕ – ЕДНА ЗАДАЧА С МНОГО НЕИЗВЕСТНИ.

П.Т. е роден през 2003 година и за нас той е първия ни ученик по плуване със степен на аутизъм, която му пречи изобщо да се изразява словесно. Пепи започна да тренира с нас в края на месец септември 2011 година, но ние, в известен смисъл, го познавахме от преди това време, защото той посещаваше една и съща детска градина с нашите дъщери и дори бяха в една група. Още тогава Пепи имаше личен придружител в забавачницата целодневно, тъй като неговата свръх енергия често го тласкаше към спонтанни и буйни прояви на поведение, които са типични за някои форми на аутизъм в детска възраст. Другите малчугани го приемаха такъв какъвто е и проявяваха добросърдечно разбиране на неговите странности, но си мисля, че за възрастните хора около него това не беше толкова лесно. По-късно, когато майка му сподели с нас надеждата си, че според нея бихме могли да го научим да плува, ние си помислихме, че тази идея е твърде оптимистична и може би прекалено амбициозна. Познанията ни за аутизма тогава бяха много повърхностни, а представа за това как се общува с личности – аутисти съвсем нямахме. Разбира се, догатки в тази посока не ни липсваха, но не мислехме, че ще ни бъдат достатъчни, за да се справим с такава трудна задача и да оправдаем доверието, което родителите на момчето ни гласуваха. Бяхме информирани, че Пепи е силно чувствителен към определени фактори на заобикалящата го среда, извън тези на домашните условия и че понякога е склонен внезапно да се втурва в произволна посока, като че ли иска да избяга от нещо или от някого. Освен това бяхме чували, че някои аутисти могат да проявяват неосъзната агресия, както към другите, така и към самите себе си. Честно казано, нямахме никаква идея за персонален подход в това начинание и не знаехме дори какво да очакваме по време на тези индивидуални плувни занимания в басейна. Знаехме, че Пепи харесва водата, както и това, че е по-благоразположен в контактите си с жени, отколкото с мъже, затова решихме, че Калина трябва да бъде основния му наставник по адаптивна физкултура. Планирахме шестдесет минути максимална продължителност на всяко занятие, но започнахме с нагласата, че в началото това времетраене може да е по-кратко. Така беше до третата тренировка, включително, която се състоя на 09.10.2011 и продължи четиридесет минути с прекъсвания за съвсем кратки почивки извън басейна. Същата не беше особено пълноценна по отношение на първите водно-адаптивни упражнения на Пепи и спрямо опитите на Калина да установи ред в обучението му, предимно чрез словесни напътствия, а същият беше много важен, както за положителното развитие на взоимоотношенията между тях, така и за бъдещите акватични постижения на момчето. За плувни такива още не смеехме дори да се надяваме по това време. Знаехме предварително, че на Пепи му допадат водните забавления и че не разграничава плитките от дълбоките води, което изискваше още по-голяма бдителност от страна на неговия наставник в басейна. Освен това се оказа, че на Петър много му харесва внезапно да се потапя под повърхността на водата и да издава силни бълбукащи звуци с широко разтворена уста; поведение, което Калина оподобяваше на подводен смях. Тази негова странна привичка я притесняваше основателно, защото тя се страхуваше от това, че той може неволно да се задави, но постепенно се увери, че инстинктът му за самосъхранение изпълнява достатъчно добра защитна функция в тази своеобразна „игра на кит“. Вече се бяхме убедили, че Пепи определено се чувства комфортно във водата, което го демонстрира и с естествената си позиция на неутрална плаваемост на повърхността, въпреки че все още изобщо не умееше да плува. Той показваше, че може да движи ръцете и краката си в определен синхрон във водата, подобно на начина, по който плуват кучетата. Решихме, че именно това е посоката за развитие на неговите акватични способности и че основните плувни техники, на които предстоеше да го обучаваме, трябва да са съобразени именно с тази негова даденост. Едновременно с това, искахме да подобрим пространствените му възприятия за линейна дистанция и за периметри на спортното съоръжение, тоест да го научим как и откъде да влиза и излиза от басейна, а не да скача във водата директно от стената. Надявахме се и на това, че с практиката ще успее да придобие представа за движение по права линия и да плува само в своя „коридор“. По време на четвъртата тренировка, Калина успя да установи подходящия темпо-ритъм за неговото физическо натоварване до степен такава, че той видимо да не загубва своя интерес и мотивация в повторенията на упражненията. В един астрономически час се редуваха петнадесет минути интензивен тренинг във водата с петминутни паузи за игра между работните серии. При всеки опит за по-дълга тренировка се получаваше негативен резултат, който се проявяваше в обостряне на поведението на Пепи или в пълен отказ от послушание. Беше му трудно да издържа физически на натоварванията, защото имаше наднормено тегло, което не беше много тогава, но все пак достатъчно, за да го изморява. И пак по време на тази четвърта тренировка, Калина успя да установи и първия си ефективен вербален контакт с Пепи, използвайки кратки указателни фрази или поощрения, както и забрани, свързани най-вече с неговите неосъзнати опити да я одраска или да я ухапе, което той се опитваше да направи само когато беше напрегнат и неспокоен. Подозирахме, че той може да я разбира по свой интуитивен начин и да реагира адекватно на казаното от нея. Комуникативната им връзка се засили и се затвърди на последващите тренировки до такава степен, че Калина твърдо заяви положителното си очакване от близкото бъдеще, в което те двамата щяха да могат да работят, без да е необходимо тя да прилага, стимулиращи по смисъл, демонстрации за изпълнение на основните плувни практики. Другото обстоятелство, което заслужава внимание, е че Пепи не се притесняваше и не се дразнеше от околните лица в басейна – деца или възрастни, което ни даваше още повече надежда за неговото по-добро физическо развитие и емоционален баланс с напредъка на плувните му занимания. Всъщност той сам оправда очакванията ни в тази посока, като устоя на шестдесет минути интензивна работа още на осмата тренировка и продължи да показва натрупване на качеството  „издръжливост” прогресивно. Първата си непрекъсната плувна дължина успя да постигне по време на следващото занятие, след което Калина започна неотклонно да изисква от него последователност в упражненията, целейки по този начин да го накара да приеме присъщите за всяка спортна практика постоянство и дисциплина. Едновременно с това, тя значително намали оказвата от нея дотогава временна упора на Пепи във водата и започна да пренасочва вниманието му към стената на басейна. Така той постепенно разбра, какво се очаква от него да направи и на единадесетата тренировка вече можеше самостоятелно да преплува до две цели дължини с кратък престой на стената между тях. След това занимание се получи и първия положителен отзвук от трето лице, непознато за нас, което дотогава е следяло с интерес заниманията ни с Пепи от самото начало. На нас самите ни беше трудно да повярваме, че успяхме да го научим да плува за толкова кратко време, но това беше очевидно. Искам да поясня, че тук става въпрос за постигане на съвсем елементарни плувни умения в индивидуален „стил“, който няма нищо общо с класическите представи за плуване. Нашата близкосрочна цел беше да научим Пепи да се държи адекватно в дълбока вода, макар и по интуиция, за да бъде в безопасност, ако попадне в такава ситуация и се окаже, че за известно време е останал без надзор от възрастен придружител. От средата на месец юни до края на месец октомври през 2012 година, тренировките на П.Т. бяха преустановени от неговите родители по семейни причини и след това бяха възобновени. Ние таяхме притеснения за това как ще му се отрази толкова продължителна пауза и с радост установихме, че не беше забравил нищо от наученото във водата, но дисциплината му се беше влошила. И въпреки, че демонстрираше привързаност и уважение към своя спортен наставник, ефективността в постиженията му все още зависеше, основно, от неговите настроения. В края на 2012 година, след общ брой от петдесет и четири проведени тренировки, от началото на индивидуалната плувна подготовка на Пепи, с голямо задоволство отбелязахме факта, че той вече можеше да преплува няколко последователни дължини в серия и само неспособността му да задържа вниманието си достатъчно дълго върху поставената задача, не му позволяваше да измине без прекъсване по-дълга дистанция от тази. В допълнение, трябва да се отбележи, че Пепи се научи да спазва общоприетите правила за безопасно поведение около и в басейна, като влизаше и излизаше от водата само след като е получил разрешение за това от Калина и все по-рядко можеше да бъде забелязан да бяга по периферията на съоръжението, когато подхождаше или го напускаше в края на занятието. Научи се да не се хваща за кратки почивки за надлъжната страна на басейна, докато се упражняваше, както и да плува в права линия успоредно до същата. Вече знаеше как да се отблъсква с крака от стената в началото на всяка дължина, но все още не подсказваше с поведението си, че изобщо може да приеме да му се поставят плувни очила, дори и за кратко време, въпреки че не се противеше да ги държи в ръцете си. По друг начин изглеждаше отношението на Пепи спрямо плувната дъска, която силно го изнервяше и предизвикваше у него нервни кризи, затова Калина се отказа да го приучава в употребата на този помощен уред. Това ни постави пред въпроса как ще продължим неговото обучение в посока за овладяване на своеобразен стил на плуване кроул с произволен ритъм на дишане, но се надяваме, че практиката ще ни подскаже алтернативен способ за постигане и на тази цел.

Автор: Николай Митев

„ИМАНЕТО“ НЕ Е КАТО „НЯМАНЕТО“.

В наши дни, наднорменото телесно тегло е широко разпространено физиологично изменение сред значителна част от българското население, а това не беше така преди време. До средата на осемдесетте години на двадесети век, пълните деца и младежи сред подрастващото поколение бяха единици, а сега са мнозинство. Аз мога да си спомня имената на малкото си другарчета от детската градина и после на съучениците си в школните класове, които в тази възраст попадаха в представите ми за „шишковци“. Съвременните юноши и девойки едва ли ще могат да заяват същото след време. Тази негативна тенденция в развитието на днешното поколение се дължи основно на измененията в начина на живот, който повсеместно възприехме от Западния свят, в това число и по отношение на храненето. Съвременните средства за реклама и за потребителска манипулация въздействат все по-агресивно върху човешкото общество, за да привлекат нови консуматори на различни видове продукти. Прекомерното изобилие в разнообразието на храни и напитки, които се предлагат в търговските обекти и в заведенията за обществено хранене, лесно примамва и завладява съзнанието на хората и те податливо загубват трезвата си преценка за правилен подбор и за умереност в консумацията им. Аз не съм специалист в сферата на хранително-вкусовата промишленост, нито пък диетолог, за да си позволя да правя оценка на качеството на съвременното ни питание, но мога да достигна до прости умозаключения в някои отделни аспекти, които се отнасят до правилното и целесъобразно хранене на човека. Ние, българите, имаме много народни поговорки, които отправят полезни послания към онези, които се увличат по чревоугодието, но аз избрах да поставя за заглавие на това мое писание една такава, която струва ми се, особено добре обобщава моите разсъждения по темата. Нейната интерпретация по отношение на храненето, недвусмислено подсказва, че „нямането“ е далеч по-здравословно от „имането“. Човешкият организъм е сложно творение, което обаче се нужда от прости правила на обгрижване, за да функционира пълноценно и балансирано. Помислете си само колко груби нарушения, в този смисъл, допускаме ежедневно, особено в логичната последователност на храненето ни. Най-често срещаната такава грешка е късната и обилна вечера, а закуската се пренебрегва и се замества от кофеинови напитки. Презареждаме се с хранителни вещества преди да изпаднем в покой и се лишаваме от същите в началото на интензивната дневна дейност. Елементарен е изводът, че при такъв сбъркан стереотип, човешкият организъм по-скоро ще превръща постъпилите нутриенти в енергийни запаси, отколкото да ги изразходва по предназначение. Следваща по същество грешка, която допускаме, се отнася до честотата на хранене в нашето ежедневие. В това отношение сме склонни да залитаме в нейните две крайности. Търпим до прималяване от глад или ядем прекалено често, най-вече спонтанно. По-здравословно е да се храним по пет пъти на ден, през равни интервали от време, отколкото само два пъти преобилно. При такъв режим, количеството на храната при всеки прием трябва да намалява с увеличаването на неговия брой. Според мен е заблуда схващането, че тази цикличност трябва да се определя според вида на упражняваната дейност от конкретния индивид. Вярно е, че физическите натоварвания се различават от умствените, но това има отношение към порциона, а не към честотата на хранене. По друг начин би изглеждала тази съпоставка, ако се вземе под внимание величината на трудовата ни заетост, защото ниската или липсата на такава, обикновено ни води до ядене „от скука“. Стъпка назад в моите мисли ме връща към порциона и определяне на неговото количество. Ще си позволя да ви напомня за една проста и напълно естествена мярка. Погледнете в обема на двете си шепи и ще установите колко храна ви е нужна за всеки един от така наречените основни приеми; закуска и обяд. Точно това количество ще ви засити напълно, ако се храните бавно и с наслада. Прекомерното изобилие на хранителни продукти в днешно време постоянно ни съблазнява и ни тласка към пренасищане с вещества, които не са от органичен произход и предизвикват вредни изменения в тялото ни. Многообразието на трапезата също е опасно за здравето на човека. Поколения българи са отгледали децата си с хляб и домашна лютеница, а днес от толкова „имане“ не можем да решим какво да им дадем за закуска. Забравяме, че децата избират храната с очите си и колкото повече виждат, толкова повече искат. Всъщност това се отнася и за нас възрастните. Ако някога отделите време и внимание, за да направите разбор на вида и количеството на хранителните продукти, които често попадат в дневното ви меню, вероятно ще откриете и „излишни“ такива. Поставих прилагателното в кавички, защото имам предвид продукти, които едва ли са ви необходими за конкретното хранене, а не за организма ви по принцип. Спомнете си колко храна можете да поберете в шепите си и така ще си помогнете във въздържанието спрямо „желанието“ на очите ви. Много хора не осъзнават, че в действителност контролирането на телесното тегло за всеки индивид е далеч по-лесно от борбата с наднорменото такова, защото съпротивата на организма срещу ограниченията се увеличава с нарастването на килограмите. В практиката ми на спортен наставник се старая да помагам на моите последователи, когато това е необходимо, като с всеки един от тях поотделно обсъждам и предлагам за въвеждане на прости изменения в начина на хранене, коити имат много добър ефект в дълготраен аспект. Пътят към доброто здраве и физическо самочувствие отдавна е открит, за тези които искат да вървят по него. Чрез редовните и умерени спортни занимания, в комбинация с правилно съставен и дозиран хранителен режим, могат да се постигнат трайни положителни резултати в регулацията на индивидуалното телесно тегло на всеки човек.

Автор: Николай Митев 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Diving center and Equipment workshop